Продължавам с позакъснелия разказ за един от най-хубавите подаръци, които съм получавала, а именно пътуването изненада до едно от най-любимите ми места – Тоскана <3 Вярвам, че всичко хубаво, което ни се случва СЕГА, сме платили по един или друг начин в миналото, затова и трябва да му се насладим по възможно най-добрия начин. Пътуването до Италия във вилата без обхват на мобилните оператори, с басейн, гледащ към Тосканската красота, вкусна храна, вино и любимия човек беше идеалната комбинация, за да мога да презаредя батериите, както подобава. Понякога ти трябва точно едно такова изненадващо пътуване нанякъде, за да се откъснеш от градската джунгла и да се почувстваш като нормален човек (отново).

Сигурна съм, че всеки един от вас е изпадал в момент, в който е толкова фокусиран върху работата и злободневните задължения, че не му остава време за себе си. В моя случай приех това като грешка, която аз бях допуснала с лош time management, както се казва.

Няма да ви занимавам с излишна информация за това как приоритизирам задачите си и подреждам времето си, но ако все пак някой го интересува, да си каже и ще споделя 🙂

Тук можеш да намериш Част 1 от Тосканската разходка тази година и информация къде отседнахме.

Разходките ни протекоха малко хаотично, тъй като ходехме, накъдето ни видят очите, което си е доста добра идея, ако искаш да се загубиш. В близост до нашата вила се намираше малко селце на име Викио. Типичното италианско място с красив площад, на който имаше две заведения – една пицария със страхотни пици и нещо, наподобяващо бар. В последствие намерихме и ресторант, който беше по-скоро в покрайнините на селото.

На нито едно от тези три места нямаше меню на английски и по това смея да твърдя, че не е от най-туристическите места. Но всички сервитьори знаеха добре английски и с радост ни превеждаха и препоръчваха какво да хапнем.

Едната вечер попаднахме на сервитьорка, с която май не се разбрахме много, защото от поръчаното вино и аперол, получихме два броя аперол и голямо вино… е… щом така ни беше преценила жената, кои бяхме ние да я съдим? Изпихме си всичко в сладки приказки и похапвайки от две огромни пици 🙂

Все пак бяхме в Италия и количеството на изядено тесто се измерваше по различна скала от нашата, а гузната съвест оставихме още на входната врата в София.

Пътуването мина под надслов “Да задоволим апетита” :

Не подминахме и дегустация на вино…

Тук леко се захласнахме ….

Всеки снима кой, с каквото има 😀

И ще завърша с едно от нааайй-любимите ми неща за хапване в Италия! Пекорино <3