Много забавих този разказ, но да си призная, подбирайки снимките, все нещо не ми харесваше и така започвах 5-6 пъти отначало. Бяхме в Тоскана Юли месец по случай рождения ми ден. Не беше планувано или поне не от мен 🙂 Единственото, което знаех е, че  вечерта трябваше да излезем само двамата, за да отпразнуваме официално присъединяването ми към Голямото 30. Да, станах на 30 тази година. Не мога да кажа, че намирам големи разлики или че съм преминала през някаква криза от смяната на първата цифра. Но да се върна на вечерята. Същия ден бях на работа до 18ч, а имахме запазена маса в страхотен ресторант в София с невероятна гледка за 20ч. Наближавайки момента да тръгна от работа, небето буквално се отвори и се изля един от най-проливните дъждове за лятото. Така се наложи да променим плана и да отидем някъде, където нямаше да станем на мокри котета за отрицателно време. Да не говорим, че в 20ч беше тъмно като в рог и нямаше да има и следа от красивата гледка, на която искахме да се любуваме. Избрахме място и точно преди да се отправим към ресторанта, получих кутийка, в която беше и изненадата на годината!

Когато я отворих, отвътре симпатично ми се ‘усмихваха’ два самолетни билета за Италия за след ДВА дни!!! Имах чувството, че сънувам! Изпаднах в шок! А кога щях да си оправям багажа?! Трябваше да съм на работа, а дали щяха да одобрят отпуската ми в такъв кратък срок? Изобщо не бях подготвена! Веднага започнах да организирам тези ‘дреболии’ покрай работата, но е хубаво, когато работиш с разбрани хора и нямаше никакъв проблем 🙂

Половинката ми се беше постарал и беше организирал абсолютно всичко – от самолетните билети, през колата под наем (Fiat 500), до очарователната вила, която беше наел. Само като се замисля за цялата организация, която е станала без дори да разбера, ми става много мило! Ще ви дам малко предистория. Годината ми стартира с изключително много работа, стрес и натоварване. Толкова бях фокусирана, че дойде момент, в който не знаех дали е вторник или събота. Цялото това напрежение започна да ми се отразява на настроението. Въпреки че спортувах, хранех се правилно и бях изолирала всякакви дразнители, прекалено многото задачки в и извън работа взеха превес и нещата не бяха добре. Затова и това пътуване беше глътката свеж въздух, която ми трябваше, за да ме върне към нормалния ми ритъм.

Полетът ни имаше голямо закъснение и пристигнахме късно вечерта в Италия. Докато вземем багажа и колата под наем, минаваше 1 през нощта и пристигнахме във вилата след 2.

Вилата (Villa Poggio Corella) се намира в малко Тосканско село в близост до Сан Годензо (San Godenzo) и е собственост на младо семейство (Федерика и Марио) – той е германец, а тя е италианка. Запознават се преди години, когато той отива на почивка в Италия и се записва на уроци по езда, които по онова време се водят от сегашната му съпруга. Федерика е от съседно село на това, в което се намира къщата. Когато решават да я купят, тя е полусъборена. Реновират я изцяло и сега двойката живее в Тоскана през лятото, а зимите затварят врати и се местят в Южна Африка, където се занимават със строителен бизнес. Отглеждат повечето си продукти на място в китна градинка и навсякъде има саксии с подправки. Имат две кучета, една котка, магаре и две кончета.

Вилата е едно от онези Тоскански места за почивка, които съм виждала във филмите и горещо ви я препоръчвам. Няма обхват почти никъде из селцето, намира се на хълм, от който има страхотна гледка и е идеалното място за пълноценна почивка.

На сутринта видяхме този приятел, който чакаше някой на вратата 🙂

И другата гледна точка ….

Гледката, която се разкриваше от терасата и басейна: