Отново там. Отново в Ню Йорк
За това място съм говорила и писала много и най-вероятно никога няма да е достатъчно, за да опише колко космополитен, цветен, интересен, завладяващ е и колко притегателна сила има за мен <3
Място, далеч от дома, на което се чувствам като у дома си.
Място, на което можеш всеки ден до края на живота си да правиш нещо различно и пак ще остане такова, което си пропуснал.
Място, където ежедневната шумотевица и лудницата в градския транспорт не ме натоварват.
Място, на което на всеки ъгъл има кафене и където въздухът е различен и ми действа като наркотик.
Място, на което можеш да видиш националности, за които не си чувал.
Място, на което посред зима може да видиш човек по джапанки и в най-големите горещини на лятото – човек с ботуши 🙂
Място, на което няма да ти липсва нищо, за да искаш да го напуснеш (може би освен плажовете на Доминикана и Мексико 🙂 .
Място, на което стъпих преди почти 10 години и не възнамерявам да спирам да посещавам <3
За мен Ню Йорк не е просто град, а нещо много повече. И бих искала да мога да го споделя с всички близки хора, за да усетят това, което и аз. И знам, че някой ден ще го направя.
Не обичам да се заричам и едно от нещата, което не правя, е да давам обещания. Обещания на другите или обещания на себе си. Всичко се случва и няма нищо сигурно на този свят. А най-сигурното е промяната. Единственото, което можеш да направиш, е да даваш всичко от себе си в посоката, в която искаш да се движиш и на база на усилията, които полагаш, да очакваш (най-)добри резултати.
Това, което днес мислиш за най-добро и към което си се устремил, може да не е същото като това, което ще искаш утре, защото плановете се променят.
Но в крайна сметка, ако си сигурен, че искаш нещо и го искаш с цялото си сърце, полагаш усилия, за да го постигнеш и не се вглеждаш в малките спънки по пътя си, вероятността да го постигнеш, е много по-голяма, отколкото, ако останеш само с желанието си.
И не на последно място ще кажа, че съм изключително благодарна, че хората около мен и човекът до мен, ме подкрепят във всичките ми желание и постигане на мечти. И какво по-хубаво да споделяш тези малки моменти на щастие точно с тези хора, с най-близкия ти човек?
п.с. Снимките са от миналата година Септември месец. За съжаление не можах да ги кача по-рано и за още по-голямо съжаление, тази година не знам какво ме очаква и дали ще стигна дотам, но каквото и да е за ъгъла, сигурна съм, че ще е страхотно! 🙂
Без да искаме, хванахме залеза, докато бяхме в парка на Бруклинския мост и беше зашеметяващо! Цветовете на небето и отражението на залязващото слънце в небостъргачите …. бяхме там, а всичко което виждахме, сякаш гледахме картичка! <3
До нови срещи!
