Сан Диего, САЩ. Част 3
Част 1 тук. ЗОО градината на Сан Диего – задължително трябва да се види!
Част 2 тук. Информация за хотела и едно много готино заведение, което да посетите!
Докато човекът на рецепция говореше адски сериозно как хотелът е обитаван от духове, не се сдържах и прихнах да се смея, а той ме погледна с обиден поглед като че ли съм ядосала духчето … Докато пиша това, отново ми става смешно и се питам защо в букинг тази информация я няма 😊 Може би би вдигнало цената на престоя😊
Същата сутрин имах нужда от силно кафе и за тези от вас, които са следили публикациите ми, знаете, че там трудно се намира такова. Техните кафета са големи по размер, но не толкова наситени на аромат и вкус. Затова и толкова обичам известните вериги за кафе като Коста и Старбъкс, защото там може да намериш това, което търсиш. Или по-скоро това, което аз търсех онази сутрин. За моя изненада, докато вървяхме към близкия Старбъкс, попаднахме на много приятно кафене – беше Котешко кафене! Нестандартна комбинация не мислите ли? 😊
В едното помещение се провеждаше изложение на котки и всеки можеше да влезе да се порадва на косматите пухчовци срещу скромна сума. А в другата част на заведението беше самото кафене. Там не се предлагаше никаква храна от хигиенна гледна точка, но кафето им беше точно такова, каквото обичахме! Силен аромат и голяма и пухкава пяна. Седнахме отвън на слънце, за да заредим с витамин D, а наоколо беше чудесно! Радвахме се на кафето и в един момент се присетих за кошмарната нощ и че същия ден ни очаква още една такава. Въпреки че хотелът беше наистина хубав, беше чисто, комфортно и подредено, но неспането, където и да съм, винаги ме е напрягало изключително много. Потърсих в интернет дали наистина има такава история. Нямаше начин някъде из нета да няма споделена случка, ако наистина имаше такива „сили“, духове или каквото и да е. И за моя изненада – намерих! Наистина имаше такъв разказ и то не само от един източник! Бях шокирана!
Имаше много истории и някои от тях разказваха за дух на жена, която е починала много отдавна и гости, оплаквали се от странни шумове и усещания, а други бяха за дух на известен мъж и т.н. Не мога да твърдя доколко е достоверна цялата тази информация, но попаднах на сайт, който има списък с места, където може да се „срещнеш“ с духове и нашият хотел беше едно от тях.
На дневна светлина градът изглеждаше по коренно различен начин. Нямаше и следа от светлините, шумотевицата и бурният нощен живот, които изпълаваха улиците на Сан Диего. Беше спокойно, слънцето печеше жарко, но в същото време се усещаше приятен морски бриз.
Разходихме се до известната статуя на целуващия се моряк, намираща се на Пристанището на Сан Диего. Интересно е да се знае, че оригиналната статуя първоначално е била във Флорида, след което е била преместена в Сан Диего, а по-късно и в Ню Йорк като през 2007ма година я връщат обратно на пристанището в Сан Диего. Историята зад тази статуя всъщност е много интересна и започва на 14 Август 1945 година. Статуята е направена по снимката на немски фотограф, който на тази дата е обикалял улиците на Манхатън в търсене на идеалния кадър, с който да запечата радостния момент, в който Япония се предава на Съединените Щати, с което те печелят Втората Световна Война.
Морякът и зъболекарската сестра не са се познавали, но и двамата са били на Таймс Скуеър в Манхатън, за да празнуват! В изблик на радост, морякът сграбчва сестрата и я целува, а в този момент фотографът се оказва на точното място в точния момент, заснемайки радостта на младите хора. През 2012 година оригиналната статуя е била премахната като на нейно място година по-късно е инсталирана реплика, която е там и до ден днешен.
На метри от статуята на „Безусловно предаване“, както е наречена по-късно статуята на двамата целуващи се, се намира друг монумент на комика Боб Хоуп. Той е посветил живота си на това да забавлява американски войници, моряци и военновъздушни войски. Пътувал е с тях на много отдалечени мисии до далечни краища на земята. Монументът е изграден в негова чест като малка сцена, на която държи микрофон, а около него са се наредили войници, които слушат и се забавляват на казаното от него. В допълнение има и аудио озвучение и гледайки тези статуи, сякаш те оживяват пред очите ти.
Същата вечер отделихме за така наречения идеален център, сърцето на Сан Диего – Gaslamp District. (Мисля, че в превод това би звучало като Областта на Газова лампа, но приемам забележки по темата 😊) Известен с многото заведения, магазини и театри.
За съжаление, рано на следващата сутрин отпътувахме обратно като, разбира се, си оставихме по още нещо, което не сме видели, за да имаме причина да се върнем там някой ден. Ако ви е интересно как мина втората нощ – беше добре! Явно духът беше избрал друга стая с нови гости на хотела, с които да си прави компания и успяхме да отпочинем добре преди пътуването.
