Сан Диего, САЩ. Част 2
Това лято плановете не са това, което трябва! Или което ни се иска. От май месец всяка почивка, която планувахме, се провали по една или друга причина, затова спряхме с плановете за тази година! Единственото пътуване, което направихме, беше подаръка за рождения ми ден. Един от най-хубавите подаръци, които съм получавала някога! Пътуването до Тоскана, за което разбрах два дни преди заминаването, ми подейства доста освежаващо и скоро ще ви споделя подробности кое, кога, как 🙂 За човек, който обича да планува, беше голям шок да разбера в сряда, че в петък летя за едно от най-любимите ми места!
Днес ще ви доразкажа за пътуването ни от до Сан Диего. Ако сте пропуснали първата част, може да наваксате тук.
След цял ден разходка из зоологическата градина на Сан Диего, привечер пристигнахме в града. Влизайки в хотела, ме порази мисълта като гръм от ясно небе, че бях забравила повечето си документи в апартамента в Лос Анджелис! Защо това беше проблем? Ами защото без лична карта или даже по-добре паспорт, в Америка не можеш да направиш почти нищо – от плащане на стая в хотел, до закупуването на алкохол, влизане в бар или дори ресторант, в който се продава алкохол, шофирането на автомобил и т.н…. За мой голям късмет, след няколкото сменявания на чанти в последните седмици, си спомних, че българската лична карта е в един от джобовете на чантата ми и тя свърши работа. Но това е едно приятелско напомняне към мен и вас – никога не забравяйте документите си 😊
Хотелът, който бяхме избрали, се намираше в центъра и нямахме кой знае какви изисквания за мястото. Искахме да сме на по-централно място, заради удобството да не използваме автомобил и да сме на пешеходно разстояние от повечето интересни места в града. В последствие се оказа, че Horton хотел се помещава в една от най-красивите сгради в града, която е строена във викториански стил през 1887 година.
(Информация за хотела: цените са двойна стая варират според дните от седмицата като Петък и Събота са по-високи. Закуската в повечето варианти през Booking се доплаща, но аз ви препоръчвам да не се възползвате, защото в близост до хотела има достатъчно интересни места, където да закусите за същата цена.)
Първата вечер след бърз душ и преобличане не пропуснахме задължителната разузнавателна обиколка на района за избор на ресторант. Дотогава не бях забелязала, че в центъра има толкова много заведения и барове. Кипеше живот навсякъде! Имаше от типичните американски заведения, лъскави ресторанти с бели покривки, такива с морска храна, заведения за бързо хранене до барове за пури, магазини за направа на пури, които не бях виждала никъде освен в Доминикана и като цяло забавления за всеки вкус. Разнообразието беше голямо и изборът беше труден.
Времето беше идеално за лятна вечер, отвсякъде светеха цветни табели, разхождаха се хора по джапанки и такива като че ли с бални костюми, излязли на официална вечеря, звучеше музика и хорски смях. Усещането ми беше като все едно съм на морето. Нали се сещате? Едно такова безгрижие и спокойствие, което винаги те обзема, когато вдишаш от морския бриз.
След близо час разходка (да, оказа се, че имаме сили за още час… 😊 ) се настанихме в един от ресторантите. Как го избрахме ли? В този ресторант можеше да си поръчаш голям телешки стек и да си го сготвиш сам! Като заклети кулинари, нямаше как да пропуснем такава възможност 😊 Заведението беше много голямо, а в четирите му края имаше по една огромна метална скара с още по-огромен абсорбатор над нея, а около всяка се бяха наредили хора с щипки и подправки в ръка, приготвяйки своите вечери. Ресторантът се казва Gaslamp Strip Club и е желателно да имаш предварително направена резервация, иначе ще се наложи да поизчакаш 15-20 минути. В нашия случай беше точно така, но чакането беше около 30 минути. Хубавото беше, че хостесата записа телефонния ни номер и се обади, когато масата ни беше готова, а през това време се разходихме още малко из шумните улици на курорта.
(Малко информация за повечето ресторанти и барове в Сан Диего: носете си лични документи, защото въпреки че очевидно сте навършили 21, искат документ за самоличност, защото се сервира алкохол.
Цените на ресторанта, в който бяхме ние, са на сайта, който дадох по-горе. Ние не платихме повече от 50$ за вечерята за двама. Коктейлите бяха отделно, но ви ги препоръчвам, защото си заслужават!)
Няколко коктейла по-късно и вкусно хапване, се отправихме към заслужената почивка и сън!
Вечерта вървеше добре и всичко изглеждаше да е наред до момента, в който не загасихме лампите в стаята. Започната да се чуват странни звуци и под странни имам предвид не такива, които се чуват, когато някой отгоре ходи или екота на музиката от клуба в съседство… Цяла нощ се въртяхме и ставахме да оглеждаме откъде идва странния шум, но така и не разбрахме. Още по-странното беше, че в момента, в който запалехме лампата, шумът спираше. По някое време сме заспали от преумора, а на сутринта, когато говорихме с човека на рецепция, той учтиво ни се извини като ни обясни, че този шум е от години, защото хотелът е обитаван от духове …
Очаквайте продължение на историята с духовете в следващия пост!
