Пунта Кана, Доминиканска Република. Част 2

В първата част обещах да ви разкажа защо първата ни сутрин на това райско местенце беше абсолютният кошмар!

Няколко часа по-късно, когато се разбудих, дръпнах щорите, но навън нямаше спомен от силното слънце! Валеше като из ведро, а небето беше черно с големи купести облаци. Сърцето ми се сви и усетих как ми се прииска да заплача. Нямаше какво да направя, нямаше къде да се ходи, а и бях загубила желание дори да сляза, за да хапна нещо (а повярвайте ми, обичам да си похапвам и това е сериозен признак за емоционална дупка!). Дръпнах обратно щорите и дебелите завеси и се върнах в леглото, представяйки си как дългочаканата почивка е провалена. По някое време съм заспала.

Часът беше около 14, когато отново отворих очи, а изпод същите дебели завеси проблясваше светлина. Трябваха ми броени секунди, за да се изстрелям от леглото и да разбера, че от проливния дъжд няма и следа. Всичко беше сухо, слънцето грееше жарко, а в небете нямаше и едно облаче. Плажът се виждаше от терасата на стаята ни и сякаш ни приветстваше…

Така начучих, че в Доминикана дъждовете са проливни, но краткотрайни. За седмицата, в която бяхме там, валя само още един път. Хората явно са свикнали с тези превалявания, защото някои дори не станаха от плажа, а се наслаждаваха на разхлаждането с коктейл в ръка. Влажността след дъжд беше поносима единствено на плажа, където бризът беше най-осезаем. Въпреки че пред невероятната гледка, която се откриваше пред погледа, човек лесно може да забрави за горещината, акомпанирайки си с някое мохито.

Както ви казах, целта ни на посещение беше да си починем и да разпуснем. Близо три седмици обикаляне и полети из Щатите, не са за подценяване. Така че няма да ви изненадам като ви кажа, че по-голямата част от почивката си изкарахме на плажа, изпробвайки разнообразието от коктейли, които се предлагат в хотела. Тежък живот, но някой трябва да го живее, нали така?

Комуникацията с персонала в хотела беше едно от забавните неща, с които ще запомня това пътуване. Бях чувала, че не всеки говори английски, но дори и поръчката на кафе трябваше да бъде придружена с мимики и жестове. Като заклети чревоугодници, ни беше интересно каква храна, различна от нашата, ще имаме възможност да опитаме. За наша радост, морксите деликатеси преобладаваха – от октопод; през тамошните видове риба; най-големите черни миди, които някога бях виждала; до раците и омарите. Всеки ден имаше различни супи, меса и тестени, а десертите бяха чудни! Куп плодове и царевични ястия, които за този район са много известни. Един от десертите, който много ми допадна – т.нар. Арепа кейк (рецептата ще ви покажа в следваща публикация), наподобяваше нашата грис халва, но с много силен аромат на кокос и канела. Да не забравям и плътното кафе, поръсено леко с канела за закуска… чаша блаженство!

Едно от нещата, за които замечтах в момента, в който решихме да отидем до Доминикана, беше да си взема отново пресен кокосов орех. Винаги съм харесвала кокосовата вода, а след като си я изпием, може да използваме кокосовия орех за някое приятно коктейлче J За разлика от миналогодишната екскурзия в Мексико, с изненада и леко разочарование установих, че такива не се предлагаха никъде из комплекса ни. Беше ми мъчно, защото докато си лежахме на плажа, бяха на няколко метра от мен, висящи от палмовите дървета. Но съдбата си знае работата! Доминикана е известна и с многото възможности за туризъм, екскурзии и екстремни преживявания. Там също обикалят представители на фирми по плажа, за да събират групи от туристи. Един от дните при нас дойде такъв човек, който за наша изненада, говореше много добър английски (в сравнение с пресонала в хотела…), който даже знаеше за нашата мила родина. Хрумна ми, че той може да знае откъде можем да си купим пресен кокосов орех. Когато го попитахме, той даде знак с ръка да го изчакаме, извика нещо на испански на едно от момчетата от персонала и докато се опомним, това същото момче беше преметнало едно въже през кръста и се катереше като Тарзан по близка палма, държейки малка кама. С няколко бързи и добре премерени движения, няколко кокосови ореха се строполиха на пясъка. Момчето слезна, отсече ги, донесе сламки и ни ги връчи в ръце. Възнаградихме го и няма да забравя никога какво неземно удоволствие изпитах в този момент! Както се казва, с питане и до Рим се стига, нали така 🙂

Една от напитките, които може да се опитат само в Пунта Кана, е техния коктейл наречен Mama Juana (испаноговорящите могат да помогнат с правилно произношение J ). Представлява корен от растение, накиснат в ром или червено вино. Като на някои места прибавят различни видове подправки или мед. Много силен и опияняващ, но и интересен вкус, който няма сравнение с нищо друго, което някога бях опитвала.

Някои от екскурзиите, от които си заслужава човек да се възползва, докато е на почивка в Доминиканската република, са до Санто Доминго, остров Саона, някоя ферма за пури и в добавка – всички екстремни преживявания като преход с ATV-та, гмуркане с шнорхел, т.нар. парасейлинг, дегустация на ром и да видите как се правят пури. Има по нещо за всеки вкус. Обикновено във всеки хотел има туристически агент, който може да ви даде повече информация и да ви организира избраната екскурзия/дейност. Препоръчвам, ако попаднете там, да се разходите до остров Саона, който е и част от национален парк. Мястото е магично, плажовете са бели, а водата е най-красивото синьо, което може да види човек. Все пак Доминикана е част от Карибските острови, така че може да си предтсавите за какво божествено място става въпрос. Ние не сме пушачи, но определено ни беше интересно как се правят пури, така че направихме и една такава екскурзия. На следващия ден заедно с коктейлите на плажа, запалихме по една пура. Идилията беше пълна. Не ни се тръгваше!

Едно от нещата, които бих ви препоръчала да направите, ако някога имате възможност да посетите тази красива страна и което е напълно безплатно, е просто да се разходите по плажа. Но не просто разходка, а докъдето ви видят очите! (За предпочитане, докато слънцето не е залязло!) Там, където водата се слива с небето и където вече няма хотели и дори стъпки в пясъка, а само палми и шумът на вълните. Това направихме и ние, а когато минахме покрай последния хотелски комплекс, пред нас се разкри спираща дъха гледка. Гъста палмова гора, а под нея килим от нападали огромни кокосови орехи. И познайте какво прави дете в магазин за играчки! Същото, което направих и аз, когато видях изпопадалите кокосови орехи! Докато половинката ми се гмуркаше, аз се борех с един кокосов орех. И тъй като не ми беше за пътви път (време за реклама) да си чупя кокосов орех сама, успях да се справя!

Огромни плажове, тюркоазена вода и палми!

Доминикана е приказка, която пожелавам на всеки да има възможността да изживее!

п.с. по-надолу съм описала малко полезна информация, ако някога решите да посетите Пунта Кана.

Тук в далечината се вижда и дъга 🙂

Така мога да живея точно 100 години 😀 ↓↓↓

Мангово дърво 🙂 беше ми интересно, защото за първи път виждам!

Плажната ивица беше ОГРОМНА:

Нямаше как да не направя и няколко снимки на храната….

Полезна информация:

Travel Card – туристическа карта за страната. За България към момента не е необходима виза. Туристическата карта може да се купи предварително онлайн, струва 10$ на човек и ще ви спести около 45 минути до час чакане на опашка след кацане.
Осигурете си транспорт от летището до хотела и обратно предварително, за да не се тревожите за това. На летището има много хора, които веднага ще започнат да ви прикоткват, но не се хващайте на този номер. Пред изхода на пристигащи има наредени бусове с табели, където може да намерите вашия превоз.
Ние запазихме пътуването (самолетни билети и хотел) заедно през сайт expedia.com и съответно ни излезна по-изгодно в сравнение, ако бяхме купили билети и хотел отделно.
Запазвайки през този сайт преди плащане, ви дава опция да добавите различни видове екскурзии за всеки ден от пътуването си. Това запитване директно отива към хотела и те организират всичко за вас.
Препоръчвам ви да се възползвате от All Inclusive хотелите, освен ако не сте авантюристично настроени.
Сключете застраховка за пътуване!
Не забравяйте слънцезащитния крем!
Пазете касовите бележки за закупено кафе, какао и изобщо всичко вакуумирано. Не е изключено да ви претърсят багажа преди излитане. Във вакуумирани опаковки от кафе и какао най-често се изнасят наркотици от страната.
Почти навсякъде може да платите в долари.
Пригответе си банкноти от по 1-2$ за бакшиши.
Проверете предварително за видовете сувенири и количеството, което може да изнесете от страната (брой пури на човек, корен за Mama Juana И т.н.).