За втора поредна година имах възможността да пътувам из Съединените Американски Щати за месец, а накрая, като за десерт, да се отдам на почивка след обиколките с пътуване до Доминиканската Република. Много желана дестинация от няколко години насам! Плануването започна почти година по-рано. Бяхме избрали месец Септемрви без изобщо да се съобразим и да помислим, че ураганният сезон отвъд океана е точно тогава. Краят на дъждовния сезон е към края на Ноември. Затова трябваше да се разровим много сериозно в статистиките за последните години за това къде е имало най-голяма активност на такъв тип природни бедствия. След дълго умуване и проучване, статистиката сочеше, че Доминикаската република е едно от местата, на които е имало най-малко урагани за последните 10тина години и при положение, че отдавна й бях хвърлила око, се спряхме точно на нея.

За тези от вас, които не са се интересували и не са обърнали внимание на миналогодишния ураганен сезон, ще ви кажа, че беше нечувано и невиждано, всички рекорди бяха счупени! Дали заради промяната в климата или факторите са други, не знам. Но миналата година нямаше равна по брой и сила на ураганите и тропически бури, които се формираха за няколко месеца.

Няколко седмици преди заминаването след като вече бяхме платили всичко и брояхме дните до отлитане, започна най-интензивната активност на тропически бури покрай островните държави, една от които беше и нашата крайна спирка. Дори не мога да ви опиша в каква тиха истерия и ужас бях изпаднала и вече си представях как цялото ни пътуване ще пропадне. Отменени полети, урагани от най-висока степен, евакуации, разрушени градове, изчезнали хора и много други бяха само част от новините, които четях ежедневно с ужас.

В крайна сметка, наближавайки денят за отлитане, като че ли времето се укротяваше все повече. Националният център за ураганна активност към Щатите има полезен сайт, на който да се следи за актуална информация и приблизителна прогноза за 5 дни. Това беше станал моят любим сайт за едно известно време, който проверявах по-често от пощата и фейсбука си.

Полетът до Доминикана не беше кратък тъй като летяхме от ЛА, САЩ. Колкото повече се отдалечавахме от континенталната част на САЩ, толкова по-красиви и невероятни гледки се разкриваха под нас в океана! Прелетяхме над Бахамите и множество малки островчета, сгушили се в голямото синьо! Докато летяхме, си мислех, че мога да се взирам в тази тюркоазена красота вечно. От високо се виждаше как силните ветрове са навяли пясъчни ивици по крайбрежието на островите. Никога не бях виждала такива разновидности на синьото и зеленото преди. Някак имах усещането, че всичко ще бъде наред!

Доминиканците са хора на живота и музиката! Още от летището развеселени музиканти с усмивка на лице ни посрещнаха с танци и огасяваха цялата зала за кацащи. Много бързо на пръв поглед поизморените туристи като нас, сменихме изражението и се заредихме с настроение, потропвайки с крак. (Къде ми беше шота ром за добре дошла?!)

Въпреки че беше едва 8ч сутринта, излизайки от летището, веднага те сграбчва за гърлото непоносимата влага и горещина, така че побързахме и с два скока влязохме в чакащия ни превоз, отправяйки се към хотела. Доминиканската реалност е много по-шокираща в сравнение с нашата, особено ако не си подготвен за нея. Районите извън хотелските комплекси и туристическите места могат да бъдат леко стряскащи. Наред с красивите палми, какаовите и мангови дръвчета и растителност, бедността и немотията са в шокиращи размери. Или поне така бяха нещата през моята призма. Но въпреки това, лицата на хората не изглеждаха като да са се притеснили от нещо или да са се загрижили, напротив! Повечето с удоволствие си говорят с туристите, доколкото им позволява езика на тялото и познанията по испанско-английски.

Първата ни работа след като се настанихме, беше да се излегнем за час, защото бяхме леко капнали от пътя и многото смени на часови разлики за последните няколко седмици. Дотук добре, но когато се събудих, изживях най-големия си кошмар! Мислех, че почивката ни е съсипана, но ще ви разкажа повече във втора част на публикацията и ще ви покажа някои приятни местенца, които посетихме 🙂