Моето пътуване до .... миналото
В модерния свят на технологии, научни откривания, пътувания до Космоса и гмуркания в най-дълбоките части на океана, рядко си спомняме за миналото. Изключение правят дните, в които спазваме обичаи, датиращи отпреди години. Модернизъм е понятие, което всеки е чувал, но не всеки знае, че с него се характеризира периода на развитие на науката, културата, обществото и човешките разбирания от края на 19ти век до началото на 20ти век. Днешният свят на все по-изчистени линии, по-минималистични форми, изразявани все по-грандиозно, по-мащабни проекти, по-смели мечти и много далеч от спокойния начин на живот. Миналото винаги е изглеждало много по-простичко и все по-привлекателно, колкото повече се вглеждаш в ултра-модерното бъдеще.
И въпреки че този период дава началото на прехода от Средновековието към Новото време, погледнато от сегашната ни перспектива, Ренесанса изглежда много далечен и необичаен за днешния ни свят.
На едно от пътуванията си из Щатите попаднах на място, където е изкарано на почит всичко, с което се характеризира Ренесанса. Място, където е разказана приказка за Ренесанса, но с модерни думи. Където хората се хранят с ръце, забавляват се с музика и песни, гледат с интерес конни битки, наслаждават се на умението да твориш красота само с ръцете си, намират търпението да направят свещ сами, потапяйки фитила многократно във восъка.
А търпението е част от онези качества, които като че ли сме започнали да губим в нашия модерен свят.
Където хората се любуват на виното до припадък и не се интересуват от времето, където дъждът е радост за децата, а разговорът и подарената кърпичка с инициал е най-ценният подарък. Където дрехата е дреха, за да изрази същността ти, но не и да се натрапва на околните. И където фината кройка се тачи скъпо, а животът е много по-опростен, отколкото сега.
Каква ирония – бихме казали! Колкото и да вървим напред, отдалечавайки се от миналото, толкова повече искаме да създадем условия за живот на децата си, в които те ще живеят по-леко и устроено, а в същото време такъв живот е имало много преди да започнем да се стремим към него.
Интересно ми беше да науча, че из цяла Америка се организира Ренесансов фестивал. Ако трябва да направя някакво сравнение с роден празник, може би най-силно би се доближил до нашите кукерски събори. Ежегодният фестивал се провежда в някои от по-големите Щати и има за цел да популяризира пищната красота на Ренесанса и най-вече да забавлява хората. Традицията води началото си от 1963 година, когато в малък град в близост до Малибу, група ентусиасти са решили да възродят традициите с помощ от учениците от околните училища. С годините инициативата добила популярност и се превърнала в ежегоден Ренесансов Фестивал, който се посещава от повече от 5 милиона души всяка година.
Така както тук изработваме костюмите си за Кукери ръчно и с много търпение, така и там хора, които искат да участват във фестивала, шият одеждите си сами. Разликите са, че по време на няколкодневния Ренесансов фестивал хората живеят в специално изградени къщи, в условия, които са досущ като тези по време на прехода, храната се състои от печени говежди ребра, пуешки бут, царевица и хляб, а виното се лее до насита. Организират се конни състезания за сърцето на принцесата, дуели с мечове, а падналият в битката бива “обезглавен”.
За тези няколко дни се връщаш в миналото, където няма телефони, няма интернет, няма бързане и всичко е застинало в момента. Хората са весели, смеят се и се забавляват. Прекрачвайки прага на Фестивала за минути се пренасяш стотици години назад във времето и единственото, което ти напомня за реалността, е иззвъняването на мобилния ти телефон или единиците хора, облечени с дънки и тениска, които се открояват неестествено измежду множеството дегизирани.
В крайна сметка хубаво е човек да се завръща към миналото и да си припомня, че животът е такъв, какъвто ние сами искаме да бъде.
