Лас Вегас, САЩ Част 1
Малко са хората в днешно време, които няма да асоциират Лас Вегас с филма “Поредният ергенски запой”. Аз не съм от тази група. Заминахме за Вегас с кола от ЛА. Пътуването е около 6-7 часа през … ами да кажем, че е абсолютна пустощ. Докъдето ти видят очите няма едно дърво. Може би зависи и откъде ще минеш, но по нашето трасе беше така.
В разрез с нагласата ни за голямо парти, стартирахме посещението във Вегас с малък фал-старт. Нито една от българските ни карти (кредитна и дебитна) на 2 различни банки не беше приета в хотела. Тъй като във Вегас ходят хора от цял свят, не би трябвало да има проблем и понякога първата трансакция е отказана, но с втората нещата се оправят. Жената на рецепция в хотела реши да опита … 4 пъти с едната карта и още 3 с друга карта, но така и не стана. По една или друга причина, заради таксите при теглене от банкомат в САЩ и това, че сме с български карти, не искахме да минаваме на този вариант. Кредитните карти имат повече защити и бяхме решили да плащаме с нея. На финала нашите приятели, с които пътувахме и които живеят в ЛА, платиха и се оправяхме с тях след това. Но когато се качихме в стаята, проверихме сметките си и осъзнахме, че на двете карти, с които сме опитвали да платим, имаме задържана/блокирана сума, която е общо 7 пъти цената на целия ни престой… и тъй като Вегас са около 10 часа разлика от България, нямаше кой да ни помогне, когато се обадихме в банката. Когато се свързахме, ни казаха, че трябва да изчакаме 45 дни, за да могат тези суми да бъдат отблокирани. Няма да влизам в подробности за това каква беше цялата сума и т.н., но определено не беше приятно и непредвидено. Типично по американски, компенсираха ни за неудобството със 150$, с които да разполагаме на територията на комплекса и в казиното.
Няколко часа по-късно същата вечер имахме купени билети за един от известните клубове във Вегас за pool party с известен DJ, който гостуваше същата вечер… да не споменавам, че всъщност това беше една от причините да отидем във Вегас точно на тези дати. И тъй като е пуул парти, се ходи с бански, рядко носиш чанта, пари или важни документи … като паспорт. Бяхме с лични карти, защото тях можехме да прежалим, но без паспорт, нямаше как да се приберем. Ще попитате дали не е имало шкафчета, където да оставим вещите си… да, имаше, но не беше препоръчително да се оставят такива неща отново по същата причина, поради която отидохме с лични карти. На входа бях последна от групата ни … и само аз бях с несменена лична карта. От старите. След дълго чудене и обсъждане с мениджмънта на охраната, хората не искаха да рискуват и отказаха да ме пуснат. Нашите приятели останаха, но ние се прибрахме. Хотелът ни беше на около 30мин с кола, но настроението ми беше ударило дъното и въпреки платените билети, се прибрахме и се разположихме в хотела да пием по нещо. Изобщо не ни беше ден.
И като изключим целия първи ден, Вегас е интересно място и си заслужава да се посети. Не сме имали неприятни моменти в останалите дни и в крайна сметка решихме, че е въпрос на време да отидем отново и да “поправим” спомените си. Продължихме останалата част от месеца, който ни оставаше в САЩ, напомняйки си, че каквото стане във Вегас, остава във Вегас. Там оставихме и лошия си късмет 🙂
Във Вегас има за всеки по нещо. Няма как да скучаеш и да си стоиш в стаята. Градът те кара да излезеш и да се забавляваш.
Надявам се, че със снимките съм успяла да пресъздам атмосферата там и виртуалната разходка ще ви допадне.
