Лещен

Януарският брой на първото по рода си блогосписание SOintoFood излезна и аз споделих моменти от разходката ми до Лещен. В тазмесечното списание може да намерите (отново) куп вкусни рецепти, красиви снимки и интересни истории. Ако все още не сте го разгледали, поправете грешката си тук: “Изпечено с любов“

А сега вече ето и разказа ми от последната екскурзия.

Не съм от тези, които чувстват нуждата да се спускат по заснежените склонове или да правят големи преходи посред зима.
Не бих отказала топъл минерален басейн, но и не бих обърнала гръб на предложение за разходка до красивата Южна България.

Този път дестинацията не беше чужбина, а южните склонове на Родопите. На 200 км от София и на 50-тина км от Банско неголемият Лещен привлича все повече туристи. Натуралната му красота и близостта с планината го правят апетитна дестинация за хора като мен, които искат да оставят цялото напрежение в града и да се отдадат на спокойствие в битова обстановка.

Първото ми посещение в този район беше преди повече от 7-8 години, когато пътят дотам беше в процес на изграждане. Беше август, а слънцето пареше над главите ни. Независимо от сезона, в който сте избрали да отидете, мястото ще ви хареса. Чистият планински въздух, синьото небе, красивите гледки към планината, утринната мъгла, която се вижда в по-ниските места, миризмата на огън от камината и  тишината… Тишината в днешно време си е абсолютен лукс. Без телефон, без клаксони на коли и всякакви други странични шумове. Само пукащото дърво в камината и дишането ти. Звучи примамливо, нали?

За последните няколко години повечето къщи в Лещен бяха реставрирани и превърнати в къщи за гости, така че почти винаги ще намерите къде да отседнете. Лещенската архитектура е типична за старите български села – каменни зидарии,  големи дървени украси, тесни улици и много уют. Нашата компания не беше достатъчно голяма, за да наемем цяла къща, затова избрахме варианта с хотел. Хотел „Лещен“ се
намира в самото начало на селото. Персоналът е мил и отзивчив, обстановката е битова и приятна, а храната е много вкусна. За закуска има чай с топли мекички и когато денят ти започне така, няма как да не е прекрасен. За обяд се насладихме на топла супа, а всяка вечер има специална гозба за вечеря, която, разбира се, я няма в менюто, така че е добре да попитате сервитьора.

Ако пък искате да разнообразите и да се разходите, селската кръчма е на разположение, само на 10-тина минути пеша, където се предлага местна кухня. В непосредствена близост до кръчмата се намира църква, построена през 1837г.

Екскурзията ни беше едва три дни, но те бяха напълно достатъчни предвид факта, че пътуването в едната посока беше около 3 часа. Бяхме отделили един ден за село Ковачевица, което е прието за архитектурен резерват и е не по-малко красиво от Лещен, но като че ли туристите там бяха повече. Хубавото на такива места е, че имаш усещането, че времето е спряло, а всъщност това е чувството на блажената почивка.

Както казах, Лещен не е голямо село, но не ви препоръчвам да го претупвате в бърза разходка из няколко къщи. Едно от интересните места, които могат да бъдат разгледани, е Глинената къща, или наричана още „Къщата на Флинстоун”. Целогодишно тя се отдава под наем, въпреки че, признавам, престоят там би бил интересен заради почти непрекъснатия поток от туристи, които надничат през прозорците.

Каквото и да кажа за Лещен, няма да е достатъчно, защото мястото трябва да бъде почувствано и емоцията – изживяна.

Ако все още не сте имали път натам, сега е моментът да започнете да го планувате. Зимата ще е прекрасна! Запалена камина, чаша вино и много пушещи комини, докато всичко е потънало в снежнобяла зимна пелена.