Сан Франциско, САЩ. Част 3

Опитах се да разкажа и покажа впечатленията си от Сан Франциско в предишните два поста:

Но някак ми се стори, че препускам и чарът на града щеше да се загуби. Като една напълно различна част от САЩ, Сан Франциско е вълшебно място, а желанието ми да отида там се зароди още докато бях дете.

Помня, че дядо ми ми беше подарил енциклопедия с едни от най-интересни места, които да посетиш. Наред с Големия бариерен риф, Париж, Венецианските канали и Парка Йелоустоун беше и мостът Голдън гейт. Помня, че всеки път разлиствах цветните гланцирани страници толкова страстно, че сякаш виждах красивите фотоси за първи път. Енциклопедиите са едно от най-хубавите неща, които да подариш на дете. И въпреки че днешните модерни деца още от ранна възраст овладяват умението да сърфират в интернет, да играят на електронни игри, които никога не съм чувала и т.н., те няма как да знаят да потърсят снимки на тези красиви места, ако преди това не сме им ги показали по някакъв начин. А хартиеният носител не мисля, че някога ще излезе от мода.

Години по-късно след като бях посетила повечето Европейски места, за които мечтаех, докато бях тийнейджър, беше време да стигна и по-далеко. Толкова много снимки и материали бях изгледала за Голдън гейт, че имах усещането, че вече съм била там. След близо едночасово пътуване с автобус, който хванахме от парка срещу известните къщи “Дяволски пеперудки”, където е сниман и един от култовите филми за моето детство – Мисис Доутфайър… наближавахме моста Голдън гейт. Любопитен факт, който научих в последствие, е че паркът на моста е по-голям от Сентръл Парк в Ню Йорк. Буквално до последния завой, който автобусът направи, бях видимо спокойна. В момента, в който вратите се отвориха и ме лъхна аромат на морска вода, а пред мен се откри най-красивата гледка на моста, вече не бях на себе си. Всички мисли, че знам какво представлява това място от снимките, се изпариха с повея на вятъра. Залепих усмивката на лицето си като водна татуировка от дъвка Турбо, а сълзи от щастие напираха в очите ми. Чувството беше неописуемо, а фактът, че можех да споделя сбъдването на една мечта, ме изстрелваше на седмото небе!

Неслучайно Сан Франциско е най-скъпият град за живеене в Северна Америка. Заради места като и още много други. За някои, от които ви разказах в първите два поста за града (Част 1 и Част 2) За разлика от европейските градове, където можеш да си позволиш да се загубиш из малките улици, за да се “слееш” с атмосферата, в САЩ това би било трудно постижимо, освен, ако не разполагаш с големи времеви възможности. Но не мисля, че посещаването на забележителностите няма да разкрие красотата и величието на всяко място. Защо ли? Просто защото, придвижвайки се между различните обекти, искаш или не, ти се включваш идеално в обстановката. Говорейки конкретно за Сан Франциско, силно препоръчително е да не използваш кола, а градски транспорт.

Но да се върна обратно на Голдън гейт парк. Притегателната сила в този район е толкова голяма, че не усетихме как в разходка, снимки, любуване на сърфистите, морските лъвове, които току се показваха над водата и разбира се, почивката за кафе, бяха изминали няколко часа. Слънцето се готвеше да залязва, а на нас хич не ни се тръгваше. Ако трябва да съм честна, един цял ден не знам дали ще ми е достатъчен, за да ми досади да стоя там. Тръгнах си леко натъжена, но много заредена с положителни емоции и с ясната мисъл, че ще се върна там. Няма защо да се бърза, за да видиш, направиш или опиташ всичко, защото така със сигурност ще пропуснеш все нещо, а и да отидеш някъде само, за да се отбележиш, няма никакъв смисъл. Какво си оставихме ние за следващото ни посещение ли? Оставихме си време, в което да минем по моста до отсрещния бряг и парка там. Което е една много добра и основателна причина бих казала 🙂

Силно се надявам, че със снимките си ще успея да ви предам страхотната емоция, която аз изживях и пожелавам на всеки един от вас да има възможността да отиде там.