Санта Моника, САЩ

Страхотно и очарователно място! Точно, както съм го гледала по телевизионните предавания. Не бяхме планували да стигнем и дотам, но е хубаво да имаш местен гид, който да те разходи из приятните места в околността. В случая околността беше малко по-широко разбрано, тъй като бяхме отседнали в ЛА и ни отне малко време, за да стигнем до Санта Моника. Това, което ми направи впечатление, навлизайки в града, са отново многото палми, но не като гръцките, а високи, извисяващи се до 3-4ти етаж на сградите. Хората бяха усмихнати и витаеше онова приятно усещане, както когато си на морето. Въздухът е по-лек и настроението е по-весело.

И въпреки че бяхме там само за ден, нямаше как да пропуснем известната крайбрежна улица, на която можеш да видиш от тичащи, колоездачи, хора с ролери, художници, туристи и дори такива, които се излежават на тревата до плажа на пикник. Много приятно място, за да разпуснеш. Ние или по-скоро двамата мъже, с които бях, бяха решили, че искат да обиколим по типичен за района начин и да се потопим в атмосферата, а именно – на колела. Което само по себе си няма нищо лошо, освен, ако не си заклет фотолюбител като мен, който приличайки на китайче, снима на ляво и дясно и понякога ходи назад, само и само да види нещо интересно. Предложиха ми да вземем колело за двама, но и това не беше вариант. В крайна сметка склоних на единично обикновено колело. Сложих фотото на гърба ми. Не исках да рискувам да е в кошницата отпред, тъй като не съм от най-добрите колоездачки. Сега се сещам, че може би трябваше да си взема ролери. С тях съм по-добра 🙂 Между крайбрежната и разхождащите се хора, има специално обособена вело алея с две ленти, която е достатъчно широка, за да добиеш увереност, че няма да се пребиеш. Но и това не ме спря 🙂 Колелото ми поднесе на един завой от натрупан пясък, но в последния момент успях да балансирам и се “паркирах” с единия крак в пясъка. Важното беше, че фотото остана непокътнато.

Беше смешна ситуация, въпреки че в този момент не ми беше много смешно. Но всичко е добре, когато завърши добре. А в моя случай завърши с коктейл на плажа, което си беше право в десетката 🙂

За останалото, оставям на снимките да ви разходят:

Краят на известният път 66:

А ето откъде е стартирал кариерата си Арни 🙂