Колкото и да са ми приятни и да не кажа жизненоважни за социалния живот и развитието на характера срещите с приятели, ходенето по кафенета, заведения, разходките, киното, спорта, дори гледането на новините (друг е въпросът, че нашите за нищо не стават) и изобщо всякакъв вид дейности, времето за себе си със себе си е не по-малко важно. Дори, когато съм си вкъщи, не е абсолютно спокойствие. Живеем в гъстонаселен град, съседите се чуват, алармите на колите се включват, кучета, котки, прелитащи самолети. Телефоните. Почти няма човек, който да не проверява телефона си на няколко минути. Работата на повечето от нас е свързано по един или друг начин с компютър. И не, не казвам, че в някое от горепосочените неща има нещо лошо. Но замисляли ли сте се кога за последно сте имали възможност да останете със себе си на тихо и спокойно място.

На място, където не чуваш нищо друго, освен собственото си дишане или звука от пукащо дърво в камината. Не знам защо, но такова място асоциирам с планина, леко студено време, може би мъгливо или снежно за повече чар, нещо топло плетено и удобно за обличане и червено вино или топъл чай. Голяма идилия! Няма нищо по-прекрасно от това да можеш да се наслаждаваш на времето със себе си. Всеки може да се забавлява с приятели.

За последно на такова място бях преди няколко години, беше за броени часове, но наистина красиво и зареждащо. Сега е идеалното време от годината за такива пътувания. Тези няколко фотоса са от изминалия уикенд в Родопите.