Датска палачинка: Нека не го претопляме.
Крайно време беше да напомня за себе си. Не се бях завъртала в кухнята от има-няма два месеца и си бях дала нежелана почивка от десертите. Преди няколко дни след работа се отбихме до едно от близките заведения на Costa кафе в София и почти традиционно с кафето си взех и един много хубаво изглеждащ ягодов чийзкейк. Да да, знам, че мога да си го приготвя за час вкъщи, но симпатичните ягодки сякаш ми проговориха и беше невъзможно да се въздържа. Да не говорим, че треската за сладко толкова ме беше обзела, че дори не съм се замисляла дали или 🙂 Досега не ми се беше случвало такова смешно нещо и не знам дали хората, които работят по тези места са наясно какво реално продават (като изключим кафето, разбира се). Да се смееш ли, да плачеш ли. Но да кажа за какво става въпрос …
Поръчах кафе и чийз. Взех си кафето, но 10 минути по-късно още чаках за десерта. Говорейки по телефона не се и бях забързала. Видях, че момичетата бяха сложили парчето в една чиния, която стоеше на плота зад бара и предположих, че са го забравили. Довърших си разговора, но парчето все още стоеше самотно на плота. Поисках го и ми го дадоха. Казах си, случват се такива неща, всеки забравя. Все пак минаваше 19ч вечерта и не само на мен ми беше писнало от работа. Като един истински instagram човек, обичайки храната и снимките, направих няколко бързи снимки с телефона, докато точех лиги по чийзкейка, отдавна забравила първите няколко глътки кафе. Първа, втора хапка, но нещо не беше наред. Сочно изглеждащият десерт беше абсолютно замръзнал отвътре, дотолкова, че все едно отхапвах от сладолед. Зъбите ми замръзнаха, а и започнах да хрупам скреж. Поне изглеждаше добре. Беше дълбоко замразен.
Върнах го даже с чувство на вина (незнайно откъде се прояви тя!). Едно от момичетата, което беше на работа, се извини и каза, че ВСЕ ПАК са опитали да го претоплят на тостера… ?!?!?! Понечих да отворя уста, за да се впусна в ненужни обяснения, но се отказах. Не мисля, че имаше някакъв смисъл. После хвърлих бърз поглед към мястото на плота, където беше оставена чинийката допреди малко и видях, че всъщност това е бил тостера. Усмихнах се и в отговор ми беше предложен “най-хубавия” им десерт – тирамису.
п.с. Изтрих снимките 🙂
И така. Реших да си направя нещо бързо и лесно и да преустановя купуването на готови десерти за момента.
Така идваме и до днешното предложение.
Често наричат Датската палачинка и Германска палачинка. Според wikipedia и още няколко места, на които четох за нея, за първи път е била представена през 1900г. в Сиатъл, Вашингтон в САЩ. Десертът се сервира веднага след изваждане от фурната и обикновено е гарниран с плодове, пудра захар или сладко/шоколад/желе.
Датски десерт в тиган
Необходими продукти:
- 3 големи яйца;
- 1/2 ч.ч. брашно;
- 1/2 ч.ч. мляко;
- 3 с.л. захар;
- Индийско орехче;
- 3 с.л. масло;
Как да го приготвиш?
- Разбиваш с миксер или блендер хубаво за 2-3 минути.
- Загряваш фурната на 220С и слагаш празен тиган с 3 с.л. масло да се нагорещи с тигана.
- Когато се нагорещи хубаво, внимателно и с кърпа изваждаш тигана от фурната, изсипваш сместа и връщаш обратно да се изпече.
- Сместа ще се надигне много, но това е очакван ефект. Не отваряй вратичката, иначе бързо ще спадне! Пече се около 17-20 минути.
- Когато е готово, се поръсва с пудра захар.

Да ти е сладко!
Последвай ме в Instagram, там ще споделям места, които посещавам, рецепти, които ще сготвя и магазините и продуктите, които използвам.
A aко тази рецепта ви е харесала, ще се радвам да я споделите с приятелите си.
Може да използвате бутончетата по-долу:

Десертът е много интересен и много ми допадна. Изпитах дори желание да го приготвим и ние.
Но… изскочи едно “но”. 🙂 Въпрос на гледна точка: струва ми се, че когато човек предлага блюдо от чужда национална кухня, е редно да посочи или първоизточника на рецептата, или поне оригиналното наименование. Така всеки, който се интересува, би могъл да потърси и открие сходна рецепта в интернет. И да се увери в автентичността на предлаганото блюдо. Особено ние, като блогъри, би трябвало да сме коректни в това отношение към нашите читатели.
Така че, ако не ти представлява проблем, дали не би посочила някакъв ориентир? Как да търся този десерт в интернет? И къде? Иска ми се да видя оригинала, и , ако го предложим в блога си, не се съмнявай, че ще те споменем като първоизточник на идеята.
Благодаря и поздрави!
Валя
Здравей Валентина 🙂
Абсолютно съгласна съм с теб! Ако прегледаш предишните постове, ще видиш, че обикновено посочвам източник и не смятам, че съм некоректна.
За “автентичност” трудно ще се говори. Не претендирам за авторски права на рецептите, но не всички източници са от интернет или книга. Аз лично се интересувах, както ти казваш, но не намерих кой знае какво за подобна рецепта. За тях е като палачинките, навсякъде по света.
Проблеми никога не е имало. Все пак трябва да се забавляваме и наслаждаваме на всичко, което правим, като едновременно не задължавам или ангажирам никого по никакъв начин.
Въпросната рецепта я приготвя баба ми, която е живяла не само там, но и в Мозамбик. От там имаме куп рецепти, които нито са описани, нито заснети. По принцип тя я приготвя в тава и я пълни след това с плодове, но и така ми се стори достатъчно вкусна. Чувствай се свободна да я интерпретираш, както намериш за добре. Да я “обогатиш”, промениш и т.н 🙂
Поздрави!
Здравей! Благодаря ти за бързия отговор! Обяснението ти ми е напълно достатъчно, А идеята да се напълни направо ме въодушеви! И сега се сетих: виждала съм някъде в кулинарните простори подобна рецепта, наречена “Голяма палачинка на фурна” или нещо подобно. 🙂 Ще използваме предложението ти, да видим какво ще се получи при нас. Поздрави!
На мен ми прилича на йоркширски пудинг,но…Поздрави!