Не знам дали ви казах, но имам повече от 6000 снимки за едномесечното ми пътуване до САЩ. Да не говорим, че ходихме до Мексико, а след това до Йонийски острови в Гърция, а съвсем скоро заминавам за Италия… изобщо не знам дали ще смогна да ви покажа всичко до края на годината! А колко рецепти са се наредили на опашката за публикуване, чак ме е срам да си кажа. От друга страна това ми дава възможност цели два уикенда да си дам стоп и да се занимавам с други неща. То стоп стоп, но пак задачки. Да не говорим, че последната събота беше работна, а и идната ще е такава.

А есента настъпва все по-осезаемо! През деня си с тениска, за вечерта си носиш есенното яке или жилетка и шал, а да не забравим и чифт тънки чорапки, защото знаем колко сме кекави жените. О, да, чадър също се носи, пакет кърпички, ако ти се разтече носа, ветрило за през деня, слънчеви очила (те поне намират приложението си всеки сезон) и още куп пособия за оцеляване в преходното време (или циганско лято, не съм много сигурна какво е!).

(В продължение на Част 1 за Сан Франциско…..)

Но да ви върна рязко към Сан Франциско и “слънчевия” щат, който в началото, както ви казах и преди, не ми се стори чак толкова слънчев. Но вижте сами колко красиво беше въпреки леко нацупеното време 🙂

Известният Пиер 39 на Вашето внимание:

Ще го познаете по купищата хора, многото магазинчета, капанчета за хапване, ресторанти с прясна морска храна и кафенета… да не забравям и сувенирните магазини. Толкова ни беше приятно там, че след 3 или 4 часа обикаляне, хапване и пийване на кафе, все още не исках да си тръгвам.

И една от най-големите атракции на мястото: Морските лъвове. Преди години са започнали да идват и местните решили да не ги гонят, а отделили района, където животинките се радвали на слънцето и сега лодките не припарват дотам. Много симпатични, шумни и изобщо не се притесняват от многото туристи, които свиркат, подвикват и снимат със светкавици. (по-скоро туристите се чувстваха леко некомфортно от аромата, който се носеше около морските животни). Аз очевидно не си бях написала домашното добре, защото изобщо не знаех, че има такава атракция там! Разхождайки се из мястото, чухме някакви странни шумове и след няколко крачки видяхме тези симпатяги:

След това се отправихме към Fisherman’s wharf. Още едно известно място в Сан Франциско. Където ядох най-вкусната супа от раци и където цените са напълно поносими за вкусни морски деликатеси (за тези, които ги обичат):

Как да ви опиша мястото …. отново много хора, много музика отвсякъде (имаше улични музиканти, не че са пускали Галена от заведенията), на няколко от лодките видяхме да почистват току-що уловена сьомга (може би една от най-големите, които бях виждала), малки магазинчета, в които се продаваха скариди в хартиени кошнички, както у нас се продават семки пред НДК.

И трамваите през океан 🙂

Долу в далечината се намира затворът Алкатраз: