Там е, но не я виждаш.

Да, там е и винаги е била.

Промяната.

Не винаги я искаш, но тя е там. Тиха, безмълвна, громка, безскрупулна, жестока, непитаща, неканена, чакана и най-вече сигурна. Семето на промяната расте и без да го поливаш. Можеш да бягаш, но няма да се скриеш. Единственото, което можеш да постигнеш, е да се слееш със сивотата на ежедневието и да се отегчиш до смърт от живота си. Но не трябва и да прекаляваш с прегръдките с промяната. Тя, коварната, ще те изненада в най-неподходящ момент и когато най-малко очакваш. И въпреки това ще бъде едно от най-хубавите неща, които ще са ти се случвали. Тя не засяга само теб. Тя засяга близките ти, приятелите, роднините, работата, мирогледа, мисленето, разбиранията и цялото ти съществуване. Промяната може да настъпи внезапно и безболезнено, а може и да е точно обратното. И в двата случая трябва да живееш с нея. Като твоя сянка.

Защо ли?

Защото промяната е началото на края на един цикъл, било то за хубаво или за лошо. Нещо, което е било и няма да бъде вече. Или неговото начало. Няма смисъл да страдаш за неща, които са били. Да се притесняваш за тези, които може би ще бъдат. Само се учиш да се наслаждаваш на настоящето. И колкото по-малко се влеждаш с дребните неща и се самозаблуждаваш, толкова по-хубаво ще е всичко.

Тези малки чаровници промениха живота ни по красив начин, но за съжаление трябва да се разделим с тях. Отглеждането им в апартамент изисква време и внимание, което за съжаление не можем да отделим. Ще се радвам да подаря някое от тях на този, който обещае, че ще се грижи за него и ще го обича (и ще ми праща регулярни снимки, за да съм сигурна, че е щастливо). Ако познаеш бъдещия си приятел в някой от тях, пиши ми.