Вашингтон, САЩ - Част 1

Освен, че Вашингтон е столицата на САЩ и че градът е кръстен на името на Джордж Вашингтон, той не прилича по нищо на Ню Йорк.

Денят, в който трябваше да летим от Ню Йорк към Вашингтон беше мрачен и леко ветровит. Аз го приех като знак, че любимият ми град е тъжен, че си отивам. Да, крайно наивно от моя страна и въпреки че отивахме на много красиво място и нашето приключение беше в началото, цялото ми същество плачеше. Или поне докато стигнахме летището, където беше нетипично пренаселено. Оказа се, че има много отменени полети, заради лошото време. По-ранният полет до Вашингтон също е бил отменен и всички пътници чакаха на гейта от часове. Не се знаеше дали ще излетим, но като цяло организацията беше изключително добра. С малко закъснение от 30-40 минути вече бяхме в самолета и чакахме да излетим.

Мисълта, че ще летим в лошо време не беше особено приятна и даже леко притеснителна, но се успокоявах с това, че хората нямаше да разрешат летене, ако не се бяха уверили, че всичко е наред…

Около час по-късно кацнахме на летище Балтимор, откъдето си взехме влак за още час и малко и бяхме във Вашингтон. Ако някога ходите натам, определено препоръчвам да направите същото. Отнема малко повече време, но от гледна точка на цена на билет, разликата е осезаема.

Централната гара във Вашингтон е …. много различна от нашата или поне от спомена ми за нея, когато за последно бях там преди години.

Времето не беше особено благоприятно към туристите, ние бяхме болни и с температура, недоспали и изморени, но това отново не ни спря.

Беше мрачно, мъгливо и от време на време преваляваше леко, колкото да разхлади още малко. Облаците бяха високи и пухкави, но беше спокойно, нямаше вятър. Взехме такси от гарата и след 11 пресечки и два завоя бяхме на адреса, където трябваше да бъде хотела ни.

Отседнахме в Hotel Harrington , който мога да ви препоръчам. Персоналът е дружелюбен, чисто, топло и приятно е, и местоположението му е добро. Но не си купувайте чадър от магазинчето на партерния етаж… Втората вечер ни се наложи да вземем чадър, защото се изливаше порой, а ние имахме резервация в мексиканси ресторант, препоръчан от Антъни Бурдейн. За първата вечер също имахме резервация, но за нея след малко …

Преди да заминем от България, бяхме потърсили интересни заведения с вкусна храна, които трябва да бъдат посетени.
Едно от тях беше Old Ebbitt Grill (то беше предвидено за първата вечер). ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Трябва да го посетиш, ако имаш спирка в града. Това е едно от най-старите и автентични заведения, предлагащо куп вкусотии – от стриди, до вкусни стекове и бургери от сьомга. Ако пък не ви се хапва, може само да се настаните на бара за по питие с . Едно обаче е сигурно – ще ти е много приятно там и трябва да си направиш резервация поне 1-2 седмици по-рано, за да си сигурен, че ще имаш маса. Другият вариант е да отидеш на място, но обикновено се чака от 40 минути до час, за да бъдеш настанен.

Снимките от там са с телефон, но пък мисля, че може да се види колко е приятно (на сайта им има по-хубави снимки).

На следващия ден съдбата беше по-благосклонна към нас и позволи на слънцето да ни огрее. Разходихме се до Белия Дом, Ботаническата градина, Капитола, Монумента Вашингтон, Университета Джорджтаун, Паметниците на Линкълн, Джеферсън и Мартин Лутър Кинг. Ако искаш да видиш повече за плана, който бях изготвила, тук: План за тридневно пътуване до Вашингтон.

Това, което ни направи силно впечатление и беше най-голямата разлика в сравнение с Ню Йорк е, че ги няма купищата туристи и се усеща спокойствие. Улиците не са отрупани с хора, сградите са по-ниски и като цяло лудницата е по-малко. Градът е очарователен по своему и ако търсиш спокойствие и приятна разходка, там е мястото. Паркът около Вашингтонския Монумент е идеален за целта. Всичко е на пешеходно разстояние и не сме ползвали градски транспорт и единствено Университетът Джорджтаун беше по-далеко, но разходката до там беше приятна. Архитектурно градът е много красив, навсякъде има цветя и малки градинки.