След няколкото дни на източния бряг и обиколките в лудницата в Ню Йорк и абсолютното спокойствие във Вашингтон, един без малко изпуснат полет и около 6 часа, бяхме прекосили щатите и кацнахме в слънчевия щат – Калифорния. Едно изцяло ново изживяване, което започваше доста обещаващо. Единственото по-неприятно усещане идваше от факта, че вече бяхме доста болни и разходките ни се струваха като тичане с препятствия. Но в крайна сметка някаква си настинка, запушен нос, червено гърло и кашлица нямаше как да ни спрат да разгледаме града на всяка цена. Да не говорим, че бях само на един ден от сбъдването на дългоочаквана мечта – да стигна до моста Голдън Гейт. Един от най-емблематичните символи на Сан Франциско, свързващ града със Северния залив. Явно имам някакъв афинитет към мостовете. Първо беше Бруклинският, а сега и този. Не се бях замисляла над това, но може би трябва да разуча въпроса. Голям смях! 🙂

Сега за Сан Франциско …

За разлика от предишните градове, този беше нов и за мен. След дълго близо едночасово пътуване от летището, стигнахме хотела. Тук е моментът да кажа, че Сан Франциско е един от най-скъпите градове, както за живеене, така и за наем на помещение (в хотел или частен имот) от останалите Щати. Ако планувате ходене дотам, препоръчам да запазите хотел отрано, за да можете да разполагате със собствена баня (???). Да, правилно ме разбрахте. Повечето помещения са със споделена баня и тоалетна, което ми беше доста трудно за осмисляне, докато търсех хотел. В крайна сметка намерихме много хубав и с добра локация (Beresford Arms Hotel). Буквално на 2-3 преки от хотела се намира Юниън Скеър. Около площада има много магазини на известни марки, хотели и офиси на големи международни компании. В близост се намира и последната спирка на кабелните трамваи. (малък хинт: вместо да се качите от последната спирка, на която трябва да чакате на опашка с още десетки хора, повървете 5мин и се качете от втората спирка 🙂 ).

Друго полезно нещо, когато си на екскурзия на място, което не познаваш, е сайта Tripomatic. Регистрацията е безплатна и ти позволява да си направиш план за посещение на местата, които те интересуват. Също така има карта, на която са изобразени снимки на забележителностите, информация за обектите, адреси, телефони за контакт, входна такса, приемно време, колко време бихте прекарали там и как да стигнете в зависимост от транспорта, който ще се използва. След като си създадеш програма по дни, можеш да си я свалиш на телефона с мобилно приложение или да си я разпечаташ като pdf файл. Като цяло, много полезно сайтче.

Това беше едно леко лирическо отклонение 🙂 Връщам се на главната тема. Кабелните трамваи и придвижването из града – най-изгодният вариант е да си вземете MUNI Pass. Това е карта за 1, 3 или 7 дни, която включва всички транспортни средства в града. Добре е да се снабдиш с такава карта, защото повечето места, които си заслужава да се видят, не са разположени на пешеходно разстояние едно от друго.

Първият ни полуден (защото пристигнахме ранния следобяд) в Сан Франциско беше опознавателен, но също много очарователен и завладяващ. За наше съжаление, не ни се струваше достатъчно топло, за да свалим якетата, но пък за месните явно не беше така. Имаше хора, които се къпеха в океана, играейки на плажа и дори такива по джапанки …

След няколко часа ходене стигнахме до моста Сан Франциско-Оукланд. Той е един от най-големите мостове в тази част на Щатите и впечатлява с размера си дори и отдалече. Свързва Оукланд със Сан Франциско и е един от пътищата, по които да стигнеш до по-вътрешна континентална част.

Улиците са уникални за града. Докато се катерехме (защото с такъв наклон си е катерене) се чудех как се паркира или как се бута бебешка количка. За каране на ролери дори не говорим 🙂

Следва продължение …