Беше началото на Октомври миналата година, когато решихме, че следващата дестинация ще е малко по-далечна … малко като Щатите, малко като Мексико … След няколко месеца плануване на едномесечната ни ваканция, след куп резервации, телефонни обаждания и т.н. Късен Април и ранен Май бяхме в Ню Йорк. Нали се сещаш за тази тръпка, когато отиваш някъде на екскурзия или почивка? Вълнението и ентусиазмът! Странното по време на нашето пътуване беше, че аз не усещах нищо такова. Усещането беше сякаш нещо съвсем естествено и нормално щеше да се случи. Сякаш това трябваше  да се случи и нямаше друго мнение по въпроса. Сякаш се връщах при баба ми на село. Странно ли беше? Не мисля 🙂

Още преди години, когато за първи път стъпих там, се влюбих безусловно и безгранично в този метрополитен град. Сякаш въздухът беше различен там. Малко по-тежък през лятото, омагьосващ, който те кара да вярваш, че наистина всичко е възможно. Още от първата среща градът или те грабва, или точно обратното. Няма среден вариант.

За себе си знаех какво е усещането, когато съм там. Когато видя светлините на града от самолета преди кацане и когато изляза от летището и усетя тежкия въздух. Беше интересно да видя как биха изглеждали тези емоции отстрани. Не знам дали защото съм завладяна дотолкова от голямата ябълка, но не мога да повярвам, че някой не би харесал това място. Затова и не ми беше и минало през ум, че ще бъда зрител на нещо друго. Бях направила план за седмицата, в която щяхме да бъдем в Града и нямах и капка търпение да стигна до най-зелената му зона, а именно Сентръл Парк. Това “дишащо” място си струваше всяка минута прекарана там. Дали в разходка, за кафе, за бира или просто да си поседиш на някоя пейка и да гледаш преминаващите хора – нямаше значение.

Тук може би някои ще се зачудят какво толкова неземно виждам в този парк при положение, че ние си имаме Южния, Северния и т.н. паркове, но може би мащабът и това, че не виждаш боклук на всяка крачка оказва влияние.

Няма да се впускам в много приказки. Миналата година, когато бях там, ви показах как изглежда късната зима в града.

Надявам се, че със снимките ще успея да ви предам приказката и емоцията, която усещахме ние, докато се разхождахме из дробовете на Голямата ябълка.

п.с. Да, въпреки че беше Май месец съм с яке. Първо – защото бях леееко болна и второ – защото това нямаше никакво значение за доброто ни изкарване на времето там. 

За места, които да посетите из парка – не мисля, че мога да конкретизирам, защото накъдето и да погледнеш – всичко ще ти хареса (независимо от сезона). По разбираеми причини – лятото и зимата си имат своя чар. Май месец всичко разцъфтяваше, миришеше приятно и на окосена трева. Навсякъде около парка бяха засадени разноцветни лалета. Катеричките лудуваха от дърво на дърво без да се притесняват от заобикалящите ги хора, имаше разхождащи се патици и много пернати. И спортуващите! Те са толкова много. Дали ще е събота сутрин или вторник следобяд – беше пълно с желаещи да поддържат добра форма. Не е нещо нетипично да видиш известна актриса, която прави йога или баскетболист, който чете книга. Известните личности там бяха нормални и земни или поне тези, които ние срещнахме… Както и да е! Те не бяха важни.

Важно беше само, че можех да споделя тази емоция по най-добрия начин и да я видя отразена в очите на Г.

До следващия път, Сентръл Парк!