Чийзкейк със сладко от малини
Понеделник е! Какъв хубав момент да започнем седмицата положително и стремително, за да издържим до Петък и да знаем, че изминалите пет дни са били успешни! Последната работна седмица за мен беше само два дни, защото си подарих една дългоочаквана почивка…

Действието се разви в един от най-големите ни български ски курорти. Всичко беше хубаво, но имаше някои неща, които не ми направиха добро впечатление. Посещавам това градче от много години и в общи линии съм свидетел на пълното му преобразяване. Всяко посещение свързвам с уютно и топло място, в което отсядаме, хубав басейн и пълноценна почивка. От друга страна с много механи в традиционен стил, с типични вкусни български гозби, разпалени камини, народна музика и весели компании.
Откакто ходя в този край, задължително отделям по час – два, за да посетя едно мое любимо заведение, където винаги хапвам традиционен пататник. Ех, колко обичам пататник само! А ароматни хубави подправки, със златиста коричка от разтопен кашкавал.
Първият път, когато опитах от това ястие, то беше с такава големина, че спокойно да стигне за двама души, цената също не беше голяма (4лв). С настъпването на зимния сезон, както по традиция, цените стават двойни (8лв.). Онзи ден, когато отново отидох, цената беше осреднена (6лв), но пък размерът беше по-малък от половината натова, което помнех.
Едно не разбирам. Този район, който зимно време е с абсолютно запълнена легова база, лятото по-малко, не страда от липса на посетители. Защо всеки път, побългаряването трябва да се изразява в разваляне на качеството, повишаване на цените и съответно едно лошо усещане, с което остават редовните посетители? При положение, че всеки е отишъл там, за да си достави удоволствие и да разпусне, отишъл с вече ”отворен” портфейл, с психологическата нагласа, че ще харчи пари, трябва да съжалява за това накрая?

Мога да съм благодарна, че компанията ми беше изключително приятна и това компенсира разочарованието от начина на обслужване и отношението към клиентите.
Това, което ще ви предложа днес, е новия любим десерт на баба 🙂 Тя беше абсолютно очарована и възхитена от него. А знаете, че не е лесно да впечатлим баба, която има много повече опит от нас 🙂
Моля, на вашето внимание …
Чийзкейк с какови бисквити и сладко от малини
Необходими продукти:
(за 24см форма)
- 1 и 1/2 пакет бисквити ”Роден Край”;
- 100 гр. меко немско масло;
- 500 гр. крема сирене “Philadelphia”;
- 100 гр цедено кисело мляко;
- 180 гр. бяла кристална захар;
- 2 големи яйца;
- 200 мл. млечна сметана President;
- сок от 1 портокал;
- 1/2 ч.ч. сладко от малини;
Начин на приготвяне:
- Натрошаваме бисквитите в блендер и им добавяме мекото масло. Смиламе добре до консистенция на мокър пясък. Изсипваме бисквитената смес във формата и притискаме добре, за да оформим блат.
- В миксер разбиваме крема сиренето със захарта и млякото, добавяме им едно по едно яйцата и сока от портокал.
- Най-накрая добавяме и течната сметана и след като сме разбъркали добре, изливаме върху бисквитената основа.
- Печем в предварително загрята фурна на 180С за около 30 минути, докато краищата добият приятен златист цвят, а в основата ще изглежда леко суров.
- Когато е готов, фурната се изключва и отваряме вратичката леко, без да изваждаме чийзкейка. Оставяме го така, докато поизстине.
- Когато е напълно изстинал, затопляме леко сладкото и намазваме отгоре.
Аз поръсих с филирани бадеми и поръсих с прясна мента 🙂
Да ви е сладко!
Правих подобен чийзкейк преди седмица и знам за какъв вкус иде реч. Че даже и с филирани бадеми е поръсен.
Да ви е сладко.
Усмихнат ден.
Да, филираните бадеми наистина си казаха думата за финална щриха 🙂
Поздрави, Габи!
Вълшебен! А снимките ти са невероятни! Обожавам този стил. така и нямам представа как се постига:))) Поздрави!
Предполагам,че говориш за Банско,Ели….наистина е неприятно когато си се настроил така или иначе да похарчиш не малко пари ,а насреща-нищо или почти.
Десертът ти е от моята любима категория-печен чийз-обожавам,но с течна сметана не съм правила никога,ще го имам предвид.Вземам си парченце и ти пожелавам лека нощ!
Колко отдавна не съм приготвяла чийзкейк! Твоят изглежда примамливо вкусен, Ели! Признанието на баба ти, те е зарадвало много!
Много благодаря, Кате 🙂 А иначе аз преди време прегледах няколко клипчета в Youtube и намерих примерно как може да постигнеш този ефект …
Поздрави 🙂
Роси, улучи право в целта. Точно за Банско говоря … жалко, че така се разваля всичко!
Аз също много обичам печените чийзкейкове, но не ги приготвям често, за да избегна момента с преяждането им :))
Топъл и успешен завършек на седмицата ти желая 🙂
Бети, мисля, че е дошло времето да ни зарадваш с някой красив и многоцветно украсен печен чийзкейк 🙂
Признанието на баба ме зарадва, защото тя е един от най – големите ми критици!
Поздрави и стремителен Петък! 🙂