Пухкави мекици + GIVEAWAY!!!

Отдавна не съм ви разказвала за себе си и днес ще го направя на по чаша кафе и топли пухкави мекици. Надявам се, че разказът ще ви е приятен, а за нетърпеливите, може да използвате бутончето по-долу, за да отидете направо на рецептата. Издавам и още една тайна за вас – днес ще има подаръци! 🙂 Какви са те – четете по-долу…

Всяко начало е трудно, особено когато не знаеш къде отиваш и се съмняваш, че вървиш по правилния път. Това си казвах и аз преди повече от 10 години, когато започнах да водя свой блог.
…. Очтчасти започнах, защото изпитвах нужда да споделям мислите си на “хартия”.
… Отчасти започнах, защото някой ми каза, че не мога да готвя и аз трябваше да докажа, че греши.

В последствие идеята узря в съзнанието ми и се престраших да застана с лицето си пред “широката” публика. Тогава тази широка публика бяха не повече от 20 човека, 10 от които – семейството ми.

Беше ми любопитно да готвя. Истината е, че по онова време наричах “готвене” комбинирането на различни продукти, някои от които бяха готови блатове за торта. Въпреки това ми беше приятно и се наслаждавах истински на процеса. Семейството ми ме подкрепяше и винаги получавах похвали, без значение какво сервирам. Връщайки се назад, осъзнавам колко дълго време тази подкрепа е била движещата сила да продължавам. Годините минаваха и с всяка приготвена рецепта научавах малко повече за кулинарията и собствените си възможности.

И колкото повече готвех, толкова повече пред мен се откриваше необятната шир на кулинарията, на ароматите, на вкусовете, на текстурите… Беше толкова пристрастяващо и сякаш непрекъснато викаше имато ми. Теглеше ме все повече и повече.
Не можех да спра.
И не спрях.
До ден днешен.

През тези години аз не само се научих да се доверявам на опита си в кухнята, опознах вкусовете и ароматите, но и смея да твърдя, че напреднах в кулинарната фотография. Винаги се старая да се сравнявам само и единствено със себе си “от вчера”. Избягвам нездравословни и нереалистични сравнения с други хора или социалните мрежи.
Получавам много коментари за снимките ми и това, че вече са много разпознаваеми и че когато видите дадена снимка, лесно се разбирате дали е моя. Това също беше дълъг процес и не е било цел. Хубаво е, че се получи напълно естествено с годините. Питате къде съм се учила, искате препоръки за места и курсове, но истината е, че аз не съм посещавала никакви курсове за кулинарна фотография или кулинария.

Ако ви е интересно да видите повече, ще се радвам да ме последвате ме в Instagram и Facebook.

Споделям ви няколко преди и след снимки на една и съща рецепта, снимана преди години и преснимана на по-късен етап 🙂 Понякога е добре да се връщаме назад, за да видим нагледно колко дълъг път сме извървяли, защото бавният прогрес дава сигурни резултати, но не и видими на мига. Вярвам и че работата ми към момента няма да е най-доброто, на което съм способна и че тепърва ще развивам тези умения. Затова вярвайте в себе си, защото ако вие сами не повярвате, никой друг няма да го направи.

Горда съм, че зад гърба си имам над 10 години опит, който ми е дал много. В същото време разбирам, че това е една много малка част от всичко и знанията ми са просто частичка от пъзел с хиляди части. Когато стартирах, имах просто блог. Всъщност от там стартират много прохождащи блогъри. В последствие преминах към свой собствен сайт. Зад който стои моето име.

И това беше едно от най-добрите решения, които съм взимала, свързани с блогърството.

Няма да крия щастието си от тази направена стъпка. Дълго я обмислях и не знаех дали ще се справя.
Как се поддържа сайт?!
Ами ако нещо не върви?
А дизайнът?
Трябваше хостинг, трябваше и домейн, но какъв план за поддръжка да избера?!
Толкова много въпроси се въртяха в главата ми и не бях сигурна кого да попитам за отговори и напътствия. Беше ми писнало от реклами, от чуждо съдържание в моето си пространство. Исках да изглежда така, както аз преценя. Да имам пълен контрол над цялото съдържание. Да знам, че ще оставя следа. Исках да е изчистено, да е мое. Да е разпознаваемо.

Надявам се, че към днешна дата съм успяла да постигна целта си. Както казах по-горе, всяко начало е трудно и е важно да имаш правилната подкрепа. Някой, който да те напътства и да те окуражава. Благодаря на хората от Jump, които продължават да ми помагат, когато имам затруднения със сайта или безумни въпроси, чиито отговори те намират бързо.

След внимателно обсъждане решихме да подкрепим един от вас в стартирането на собствен сайт. Каним всеки един от вас, който би искал да има собствен сайт, да се включи в играта ни в Instagram като сподели какъв сайт би искал да има. Наградата, която ще предоставят от Jump на един от вас, е:

ХОСТИНГ ПЛАН ONE за ЦЯЛА ЕДНА ГОДИНА НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО!!!

Екипът на Jump ще отговорят на всички въпроси, свързани със създаването на сайт и ще бъдат дясната ви ръка в този процес. НЕВЕРОЯТНА НАГРАДА, така че съветвам всеки от вас, който желае да има собсвен сайт, да се включи още сега 🙂

Хостинг планът включва БЕЗПЛАТНИ SSL сертификати, неограничен трафик, БЕЗПЛАТНО преместване от друг хостинг (ако вече сте стартирали с блог…), оптимизиран сървър за светкавична скорост и бързо зареждане, 24/7 поддръжка и още много! Повече ще намерите в сайта на Jump.

За да бъде работата още по-лесна, всеки, който желае да закупи .BG домейн – може да подпише необходимите документи онлайн с електронен подпис в приложението на Evrotrust, и то напълно безплатно. Супер удобно! Освен това, предоставят и 15% отстъпка за регистрация или трансфер на .BG домейн. ТУК може да научите повече за тази инициатива.

ВИЖ ОЩЕ:

Пухкави домашни мекици

cakeandpancake

Традиционната рецепта на баба, която приготвя винаги най-неповторимо вкусните мекици, които някой някога е опитвал.

Print Recipe

Servings 10

Необходими продукти

• 1/2 кубче прясна мая
• 250 мл. прясно мляко
• 80 г. кисело мляко
• 1 ч.л. сода за хляб
• 1 ч.л. сол
• 2 бр. яйца
• 1 с.л. захар
• ~450 г. пшенично брашно
• олио за пърженето
• пудра захар за сервиране или сладко по избор

Начин на приготвяне

 

Пригответе си голяма и дълбока купа.

• Смесете всички продукти БЕЗ брашното в купата и разбъркайте, докато не получите хомогенна смес.
• Започнете да прибавяте брашното, докато получите меко тесто.
• Покрийте с фолио и приберете в хладилник за една нощ.
• На следващата сутрин нагорещете олио в тиган и с лъжица или ръце откъсвайте по малко от тестото и пържете от двете страни за по около 2 минути или до златисто.
• Изваждайте върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина.
• Сервирайте вашите мекици с пудра захар или домашно сладко.