Празничен рататуй с картофи
Една чудесна рецепта, която спокойно може да бъде приготвяна както за основно, така и за гарнитура към някоя коледна пуйка или бавно печено свинско, например. Празничен рататуй с картофи… перфектната рецепта и по време на пости, защото лесно се превръща в изцяло постно ястие като се замени маслото с олио.
А защо рататуй с картофи? Може би някои от вас ще се запитат и веднага ще побързам да им отговоря – защото така го приготвяме вкъщи. Френската рецепта е с домати, но вкъщи ги заменихме с картофи. Не голяма промяна и ястието е все така вкусно и апетитно. Рецептата е сгряваща и носи уют и топлина в семейството. Сигурна съм, че ще ви хареса!
За тези от вас, които някога са готвили картофи с домати знаят, че ако се подходи неправилно, картофите остават сурови. Причината за това е киселинността на доматите/доматено пюре/доматен сос и т.н. Тя кара въглехидратът, който прави картофите твърди, да се разгражда много по-бавно, отколкото ако е готвен във вода например. Затова е важно да нарежете картофите възможно най-тънко за днешната рецепта.
А тя вижда бял свят благодарение на приятелите и партньори от Picantina, чиито подранил подарък беше внесе празничното настроение у дома и официално завъртя часовника за обратното броене до Коледа. 40 дни 🙂 Коледната кампания ще продължи до Коледа и още няколко кулинари ще предложат свое празнично ястие, така че не пропускайте да следите профила на Picantina в Instagram.
Моето предизвикателство беше да споделя и лична история с думата “семейство“. Първоначално звучи много просто, но истината е, че малко се затрудних. Коя история да разкажа? 🙂 Ние сме семейство много преди да се появи Александър в живота ни, но сега сякаш е по-пълно, затова и ще ви разкажа историята на миналата Коледа, която беше и първа за Алекс и която без малко не претърпя катастрофален провал 🙂
СЕМЕЙСТВОТО…
| Всяко “първо” след раждането на бебето е истински празник за майката и да си признаем, не дотам емоционалния татко. Затова и миналата година, когато часовникът удари 00 часа в навечерието на 31 октомври вече имах визия как ще се съберем всички роднини от близо и далеч и ще празнуваме като едно голямо семейство първата Коледа. За онези от вас, които ме следват от скоро, ще кажа, че майка ми има рожден ден на 24 декември, така че празникът винаги е двоен.
И така започнах да кроя планове за шумно и весело семейно събиране с много празничен глъч и блясък. Но както са казали хората – “Кажи на Господ своите планове, за да го разсмееш”. Първата седмица на Ноември бях поръчала куп коледна декорация и само чаках удобен момент, за да извадя и да внеса повече празничен дух вкъщи. Но не щеш ли, Алекс се разболя още на втората седмица на месеца и ходът на събитията пое в нова посока. Началото на декември семейството ми беше въвлечено в трудна битка, която заплашваше да провали не само идните празници и за която предпочитам да не говоря. Но ние преминахме през нея заедно и се справихме. Заедно. И излязохме по-силни от всякога. Защото така правят семействата. Подкрепят се, независимо от всичко.
Няколко седмици по-късно, абсолютно изнемощели от умора, заспиващи в седнало/изправено положение на дивана, разбрахме (по-скоро аз), че трябва да се стегнем, ако искаме да имаме Коледата, както сме я планирали. Всички роднини бяха поканени на планираното празненство. Но колкото повече наближаваше датата, толкова повече нещо се объркваше. Ден преди отпътуването на част от роднините от Варна, се оказа, че братовчед ми е с шарка… по независещи от нас обстоятелства, другата част от семейството също не можа да се присъедини. Накрая останахме в най-тесен семеен кръг и празнувахме Коледа само, за да кажем, че сме я празнували. Разбирайте – вечеряхме заедно 🙂 Броени дни по-късно майка ми се разболя от ковид. Въпреки това и въпреки все още липсващата украса вкъщи, аз бях убедена, че ние ще успеем някак магически да се съберем и да празнуваме поне настъпването на Новата година. Между Коледа и Нова година се разбра, че абсолютно всички са болни, кашлящи и с хрема, но продължавах да мечтая…
Дните след това нямаше как да не приема реалността и да осъзная, че голямото и шумно събиране на цялото семейство няма да се осъществи. Исках поне да успеем да запечатаме нашето си тричленно семейство на снимка. Но както се досещате, това също не се реализира по ред причини, които изникваха в последния възможен момент.
И така ретроспекцията от изминалите празници…
Планираното празненство се оказа мираж. 2/3 от семейството бяха болни – кой с шарка, кой вирусна с инфекция, кой с ковид… Коледната вечеря беше набързо, а Новогодишната нощ бяхме ние тримата и баба, която като истински войн се държеше (тя е нашата скала). Вечерята приключи много преди удара на часовниковите стрелки в 00ч. В 23:50 Алекс и баба бяха дълбоко заспали, а Георги едва държеше очите си отворени. Отидох да взема нещо от кухнята и когато се върнах, точно навреме за зарята, видях, че той също е дълбоко заспал. И така посрещането на новата година беше в тишина, като изключим пукота от зарята, която присветваше в далечината и озаряваше помещенията в различни цветове.
И да, всички бяхме болни. Не се събрахме за Коледа и за рождения ден на майка ми, нямахме голяма празнична декорация, снимките на 31/12 с коледни шапки все още бяха в “to-do” листа, моите мъже бяха дълбоко заспали в навечерието на новата година и аз се оказах единствения буден войн.
Но знаете ли какво…
Въпреки всичко това, сърцето ми беше пълно и бях наистина щастлива. Имах всичко. Имах моето си семейство и знаех, че независимо, че не осъществихме голямото и шумно събиране, имахме спомените през годината. Защото семейството е семейство не само по празниците. Малките моменти от ежедневието, подкрепата, видео разговорите и споделените емоции. Да сме заедно дори, когато не сме. Да сме цели, да се обичаме и подкрепяме. Защото ще има още Коледи и още наши моменти.
Плановете не винаги се случват, както сме си представяли. Коледните снимки направихме в края на Януари, а шапката “My first Christmas” на Алекс вече не му ставаше. Нямахме фотограф и изцяло сами декорирахме кът за снимки. От направените 20 снимки ставаше само една. Но това не беше важно. Защото в дена на Коледа и навечерието на новата година можех да целуна моите мъже и да им кажа колко ги обичам. Защото знаех, че макар далече, всички сме добре, вкъщи и в безопасност, а това е най-важно.
А дали си правя планове за тази година?
Да, разбира се! 🙂 Но очакванията ми за изпълнението им не са толкова високи 🙂
Благодаря на Picantina за предизвикателството. Хубаво е човек да си припомня някои изминали събития и кое е наистина важното 🙂
Последвай CakeAndPancake в Instagram.
Информацията за рецептата и продуктите:
- Препоръчвам да подберете зеленчуците така, че да са със сходен размер, защото подредбата в тавата ще бъде трудна и ще се загуби красотата.
- Както казах по-горе, внимателно нарежете всички зеленчуци на възможно най-тънки слайсове, особено картофите.
- Изпечете вашия рататуй за около 50 минути и преди да го извадите от фурната, проверете за готовност картофите. Ако се налага, допечете за още 10-15 минути, НО внимавайте сосът на дъното на тавата да не изври.
- АКО не сте успели да нарежете зеленчуците на много тънко, препоръчвам да добавите и 1/3 ч.ч. вода към доматения сос, за да предотвратите извиране, защото ще се наложи да печете ястието малко по-дълго, заради дебелината на слайсовете зеленчуци.
- Винаги, когато готвите, опитвайте на вкус. Ако се налага, прибавете още малко сол или подправки.
Видео към рецептата ще намерите в Instagram профила на CakeAndPancake и Picantina.
Празничен рататуй с картофки
Необходими продукти
- 3-4 бр. глави шалот
- 50 г. масло
- 900 г. домати от консерва
- 1 ч.л. мащерка Picantina
- 1 ч.л. сладък пушен червен пипер Picantina
- 1 ч.л. риган Picantina
- 2 ч.л. подправка за картофи Picantina
- 1 ч.л. морска сол Picantina
- 2-3 бр. средно големи тиквички
- 2-3 бр. средно големи патладжани
- 2-3 бр. средно големи картофа
- 1-2 бр. глави червен лук
- 2-3 бр. червени чушки
- 2-3 бр. зелени чушки
Начин на приготвяне
Пригответе всички зеленчуци като ги измиете. Нарежете една от червените чушки на парченца, а всички останали зеленчуци на тънки слайсове.
- В дълбок тиган (около 22см) нагорещете маслото и задушете шалота. Прибавете нарязаната на парченца чушка и гответе на умерен огън до омекване. Добавете мащерката, пушения червен пипер, солта, ригана и подправката за картофки. Разбъркайте добре.
Включете фурната да загрява на 200С.
- След това изсипете доматите със соса и оставете за около 5 минути да се редуцира течността.Свалете от огъня и подредете зеленчуците последователно – патладжан, чушка, лук, картоф, тиквичка. Обърнете внимание слайсовете да са плътно един до друг. Поръсете с мащерка, покрийте съда с капак* и сложете да се пече без вентилатор за около 30 минути. След това махнете капака/фолиото и допечете за още 20тина минути до пълното омекване на зеленчуците.
Бележки
ВИЖ ОЩЕ:
Не намираш рецептата, която искаш или търсиш нещо различно?
Може да използваш търсачката:
Последвай ме в Instagram 😊
