Cakeandpancake

by Elitsa Sarbeva

Тиквени канелени рулца

Ето на! Моментът, в който ще приготвя поредната американска рецепта, дойде. И тъй като сме в сезона на тиквите (и не само!), рецептата ще е за канелени рулца, но не какви да е, а тиквени канелени рулца. Не знам дали някога сте опитвали класическия вариант, но този е още по-вкусен. Днес ви предлагам именно нея, както и много от вас поискаха историята за първия ми ден в САЩ, когато влязох с взлом в къща посред нощ, защото нямаше къде да нощувам… всичко това по-долу. Ако не ви се чете, използвайте бутончето, за да отидете направо на рецептата.

Мисля си, че канеленире рулца, наред с лимоновия кекс, шоколадовата бабка и бейгълите с крем сирене и пушена сьомга са едни от най-популярните американски десерти/печива, които може да опитате почти във всяка пекарна. Да не пропусна и многото видове пай (като Шоколадовия Мисисипи Пай, който е задължителен поне веднъж в живота!), както и абсолютната класика – Ню Йорк чийзкейк. Кой от кой по-вкусни десерти! Трудното е да си избереш един.

Предимството на дългия престой някъде в чужбина е не само, че можеш да разгледаш околността, да срещнеш различни хора, но и да опиташ колкото се може повече от кухнята, която предлагат. Студентските години, когато имах възможност да живея в САЩ, както и многото едномесечни екскурзии, които направихме последните години преди ковид да затвори границите, ми дадоха шанса да се потопя максимално във вкуса на Америка.

Не знам дали ще ми стигне цял ден да говоря за Америка и местата, които сме посетили, ястията, които сме опитали и интересните случки, които съм имала там. САЩ не е само големите космополитни градове, за които всички сме чували. Не е само бургери, пица и стекове, както е всеобщото схващане. Това, което ми харесва (толкова) на САЩ е разнообразието от етноси и култури, които правят всяко място много цветно и интересно.

Пазя много топли спомени, въпреки че първата година не протече така, както беше планирана. Първата нощ влязохме с взлом в къща, за да има къде да преспим. Нападна ме непознат на улицата, блъсна ме кола, докато карах колелото на път за работа и накрая финиширах в спешното. За щастие, само с натъртвания и без нищо счупено. И въпреки това, отново бих се върнала в онова горещо лято, изпълнено с емоции.

Преди няколко месеца ви разказах за първото ми пътуване до САЩ и по колко невероятен начин започна то. Много от вас поискаха да разберат какво се е случило и как се е развила историята. По-долу споделям какво се случи след като влязохме с взлом в къщата първата нощ.


👉 Историята е много забавна. Случи се в първия ми ден в САЩ, когато заминах САМА.

В самолета се запознах с друго момиче, което пътуваше за същото градче като мен. И двете имахме удоворка с един и същи човек, който да ни посрещне от летището. В този човек така и не се появи. И както се казва, с питане до Рим се стига. Така и ние стигнахме от летището в Ню Йорк до градчето в Ню Джърси. За тези, които са били в Ню Йорк, ще разберат за каква дистанция става въпрос и колко “огромно” нещо е това, особено ако за първи път стъпваш на Американска земя. За тези от вас, които не са били в Америка, ще кажа, че това е сякаш да кацнеш на летището в София и да се придвижидш до някое нечувано село край Шумен.

Слизайки на гарата в Лонг Бранч (както се казва градът), реалността ни връхлетя. Както и десетградусовият студ, а с него и поройния дъжд, който се изливаше в 21ч вечерта.

В САЩ повечето гари са сборен пункт на всякакви хора. Тази не беше изключение. За да си представите по-добре ситуацията – беше тъмно като в рок. Аз и спътничката ми, малки бели европейски момиченца (не, нищо расистко не намеквам) с по два куфара под мишница.

Всяка от нас висока не повече от 160см (явно и при нея баскетболът не беше помогнал… не. Шегувам се! Не мисля, че тя е тренирала баскетбол, но схванахте идеята). Без телефони и каквито и да е познати на напълно непознато място, град, щат, континент.

Обитателите на гарата или по-скоро на паркинга около нея, повечето с качулки и такива, които не можехме да различим в тъмного, очевидно бяха люпобитни да разберат какво правят двете момиченца на това място. Затова излитахме паническа нужда да не сме там.

Въпреки че беше късен май, валеше като из ведро и беше около 10С. Премръзнали и неподготвени за този студ и без превоз започнахме да се чудим какво да правим.

За разлика от повечето големи гари, тази не беше такава. Представете си спирка на тролей, но 2-3 пъти по-голяма и остъклена. Да, знам, че звучи странно, но беше точно такава. Т.Е. нямаше как да останем там. Решихме да тръгнем пеша в дъжда (стори ни се по-безопасен вариант вместо да вземем такси), за да потърсим къшата, в която трябваше да отседнем.

Както казах, имахме име на улица и снимка на къщата. БЕЗ номер. Дори не помня как се бяхме сдобили с тази информация, но това така или иначе не беше от значение точно в този момент.

30тина минути по-късно из улиците на ЛБ, стигнахме фо къща, която приличаше на тази от снимката (поне доколкото усляхме да видим в този проливен дъжд от осветлението на уличните лампи). в къщата нямаше никой, нищо не светеше. Никой не отвори и на позвъняването на звънеца. Входната врата бепе заключена, но нямаше как да останем да нощуваме на верандата…

Бяхме преуморени от пътуването и няколкото прекачвания, от опашките по летищата, от студа и от влаченето на куфарите по улиците. Как ни хрумна идеята, също не знам, но проверихме дали някои от страничните прозорци не е отворен.

За късмет, прозорецът към тоалетната до входното антре беше широко отворен. И така се вмъкнахме вътре и си отворихме входната врата отвътре (повечето американски къщи лесно се отварят отвътре).

Къщата беше абсолютно празна и нямаше данни някой да живее там, но представете си момента, в който я обхождахме в тъмното, за да размерем дали някой не спи в стаите… Беше чисто, сухо и топло, така че се инсталирахме на дивана на долния етаж и преспахме там.

На следващата сутрин ситръгнахме и стигнахме до хотела, в който щяхме да работим, където ни настаниха в красива стая с гледка към океана. Тогава вече започнах да усещам, че все пак ще се случи нещо хубаво. И двете със спътничката ми (вече една от най-близките приятелки) буквално се сринахме върху огромните легла и заспахме… и така без да мигнем в следващите 16 часа.

Няколко дни по-късно, когато вече се бяхме окопитили и запознали с повечето българи наоколо, както и с колегите от хотела, разбрахме, че момчето, което е трябвало да ни посрещне … ами то не е знаело. Посредникът забравил да му каже. Или му е казал… не знам. Не беше важно. Така или иначе тези 23-24 годишни хлапаци трябваше да ни помогнат в началото, но не бяха там. Не съжалявам, защото сега нямаше да ви разказвам тази вълнуваща история, а първото ми пътуване до САЩ нямаше да започне по толкова невероятно вълнуващ начин.

След като напуснахме хотела (около седмица по-късно) се настанихме в същата тази къща, в която влязохме първата нощ. Оказа се, че това е правилната къща (за щастие! Иначе щяхме да нощуваме в ареста най-вероятно). Беше като малък сборен пункт на всички българи, които работят по work and travel програмите за този град.

И както казват – всичко е добре, когато свършва добре 🙂

Къщата, в която влязохме с взлом 🙂
Гарата, за която ви разказвам
Паркингът към гарата.

Но да ви върна на днешния десерт – тиквени канелени рулца.

Не мисля, че се предлагат у нас или поне аз не съм срещала. Може би в някоя от американските вериги като Starbuck’s и Costa, но аз лично не съм виждала. Но не съм и търсила, защото домашните са в пъти по-вкусни и с по-малко съдържание на захар.

Едно от нещата, които не ми допада в американските десерти, е, че имат мнооого захар. Толкова, че чак усните ти изтръпват от сладост. Моите тиквени канелени рулца не са невъзможно сладки, така че не се притеснявайте. От едно няма да развалите талията си.

Информация за продуктите и рецептата:

  • Тиквеното пюре – много въпроси за това тиквено пюре. Как го приготвям, каква тиква взимам, с кората ли, без кората, с вода в тавата, варена, печена и т.н. В нашите супермаркети има ограничен брой тикви и повечето ще свършат работа за целта. Най-лесният начин за приготвянето е да нарежете тиквата на парчета, заедно с кората, да я изпечете и след това да пасирате всичко ИЛИ да изгребете само вътрешната част и да намачкате с вилица. Имайте предвид, че колкото повече пасирате, толкова по-воднисто ще става тиквеното пюре.
  • Канелата – абсолютно задължителна за тази рецепта. Ако не харесвате аромата, заменете с ванилия … например, но тогава няма да са канелени рулца 🙂
  • Дайте време на тестото да втаса. В зависимост от температурата на въздуха в помещението, може да отнеме малко повече да удвои обема си.
  • Съхранявайте готовите тиквени каналени рулца в добре затворена кутия. Препоръчвам да мажете с крем сиренето преди сервиране, защото то е по-нетрайно от самите рулца. Ако ги намажете всички, те ще трябва да се съхраняват в хладилник. А готови печива от този род, които се държат в хладилник не са особено мекички.

ВИЖ ОЩЕ:

Тиквени канелени рулца

cakeandpancake
Много интересна и авантюристична рецепта на класическите и добре познати канелени рулца, но приготвени с тиквено пюре.
Print Recipe
Servings 12 броя

Необходими продукти

  • 250 мл. прясно мляко
  • 150 г. меко масло
  • 200 г. тиквено пюре
  • 125 г. кафява захар
  • 1/3 ч.л. сол
  • 1 ч.л. канела
  • 480-500 г. пшенично брашно
  • 10 г. суха мая
За намазване:
  • 50 г. меко масло
  • 200 г. пудра захар
  • 250 г. натурално крем сирене
  • 2 с.л. мед

Начин на приготвяне
 

  • В касерола стоплете млякото заедно с 25г от маслото, тиквеното пюре, 1 с.л. захар от захарта, 1/2 ч.л. канела и солта.
  • В отделна купа пресейте брашното и към него добавете маята. Започнете да прибавяте стопленто мляко. Месете до получаване на меко тесто – около 10-15 минути. След това преместете в дълбока купа, намазана с мазнина. Покрийте купата плътно със свежо фолио и оставете да втаса за около 2 часа.
  • В купичка смесете останалото масло с останалата захар и 1/2 ч.л. канела.
  • След като тестото е удвоило обема си, разточете върху леко набрашнен плот на правоъгълник с размер около 30/40 см. Намажете с маслото с канела, което приготвихте в предишната стъпка. Завийте на руло и използвайки конец, разрежете на 9 или 12 равни части.
    Подредете ги в тава за печене, която предварително сте застлали с хартия за печене.
Покрийте тавата с кърпа или я сложете в плик и оставете рулцата да втасват още около 45минути. През това време включете фурната да загрява на 180С.
  • След като са втасали, изпечете рулцата на 180С за около 40 минути.
Докато рулцата са във фурната, пригответе крема от крем сирене като разбиете маслото и крем сиренето заедно.
  • Когато изстинат, намазвате с крема с крем сирене и сервирате. А може да сервирате и топли.

Не намираш рецептата, която искаш или търсиш нещо различно?
Може да използваш търсачката:

Последвай ме в Instagram 😊

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Recipe Rating