Курабийките на баба
Не, няма да ви убеждавам колко са вкусни тези курабийки и колко лесна е рецептата. Не мисля, че ще има смисъл. Единственото, което ще ви кажа е, че така ги прави баба. Това са курабийките на баба, които тя приготвя откакто се помня.

Наскоро имах казус във Facebook с една от рецептите (тази за Родопски пататник). Той започна от един на пръв поглед нормален коментар. А именно – че рецептата, която предлагам, не е “оригинална”. Въпреки че аз абсолютно никъде не претендирам за оригиналност, явно самото словосъчетание “родопски пататник” поражда желание у хората разпалено да защитават рецептите, които знаят от бабите си и които се различават от тези на другите. И които те смятат за единствени и съответно изключват съществуването на други такива 🤷 Факт е, че това, което е “от баба” винаги е вкусно, неповторимо и уникално по рода си, устояло на времето и изпипано до абсолютно съвършенство.


НО. Но аз не бих губила време да правя забележки на другите, ако техните рецепти се различават от тези на … баба или тези, на които съм свикнала. Какъв, за Бога, е смисълът? 🤷 И какво, моля ви кажете, какво означава “оригинална” рецепта? Особено, когато в България няма добър източник, който да е проверил всички тези народни рецепти … 🤷
Е, аз така и не получих отговор на тези въпроси от дамата, която повдигна въпроса… 🤷 Но се надявам, че мирът е възтържествувал в съзнанието и всички ще продължим щастливо по пътя си без да се товарим взаимно. Който с която рецепта се чувства по-добре и го прави щастлив. В крайна сметка, не е ли това целта на храната? Особено в днешните дни. Две години ковид, сега война. Кому е нужно това напрежение? На мен не ✌️

Извинявайте, че ви занимавах с тези размисли и страсти, но понякога и на мен ми се случва да размишлявам върху нещата от ежедневието. Човек съм все пак.
И за да няма други подобни коментари по темата, сега ще кажа, че това са оригиналните курабийки на баба. Може би всяка баба има своя оригинална рецепта. Ето я и нашата.

Информация за продуктите и рецептата:
- Захар – захарта, която използвах, беше кафява. Да, баба не готви с кафява, но аз го правя от време на време. Ако искате, заменете с бяла.
- Брашно – най-обикновено пшенично брашно. Не съм приготвяла рецептата с пълнозърнесто или безглутеново… Ако решите да опитате, имайте предвид, че пълнозърнестото поема много повече течност, както и някои безглутенови. Относно количеството – в бабините рецепти всичко е “на око” и “колкото поеме”. Така че ако се наложи, имайте предвид да добавите още няколко супени лъжици брашно.
- Кисело мляко – не, не е домашното на баба, защото нямах под ръка. От магазина е. Процент около 3%.
- Олио – Не е зехтин, а най-обикновено олио. Ако нямах, бих опитала с разтопено масло или мас.
- Ванилия – Баба слагаше от онези малки прахчета, които нямат нищо общо с истинската ванилия 🙂 Аз използвах екстракт от бурбонска ванилия.
Ако рецептата ви допада, може да ме последвате в Instagram, Facebook и YouTube.

Курабийките на баба
Необходими продукти
- 2 бр. яйца размер М
- 1 жълтък за намазване отгоре преди печене
- 170 г. захар + още няколко с.л. за поръсване отгоре преди печене
- 1 ч.л. сода
- 450-500 г. пшенично брашно
- 140 г. кисело мляко
- 60 мл. олио
- 1 с.л. екстракт от Бурбонска ванилия
Начин на приготвяне
Пригответе си тава за печене като застелете хартия за печене. Включете фурната да загрява на 180С.
- Угасете содата в киселото мляко.В дълбока купа изсипете яйцата, захарта, олиото, ванилията и киселото мляко със содата.
- Започнете да добавяте брашното като месите с приставката за тесто на миксера, докато не поеме цялото брашно и не оформите тестото. Ако се наложи, добавете още 2-3 с.л. брашно, ако тестото е прекалено меко, за да бъде оформено.
- С лъжица, с ръце или с лъжица за сладолед (с каквото ви е удобно), оформяте малки топки и ги подреждате на разстояние една от друга в тавата.Намажете с разбито яйце, поръсете със захар и печете до златисто.
ВИЖ ОЩЕ:
Не намираш рецептата, която искаш или търсиш нещо различно?
Може да използваш търсачката:
Последвай ме в Instagram 😊