Пазарите в Ао Нанг, Краби, Тайланд
Безспорно едни от най-интересните места, които може да посетиш в Краби, са пазарите! А една от най-големите грешки, които може да допуснеш, когато отидеш на такова място, е да си стоиш само в хотела и да обикаляш само туристически места, за които си прочел в някой пътеводител. Разбира се, за места като Мексико, е препоръчително, но престъпността в Краби не е голяма и няма опасност някой да ви отвлече за откуп.




Преди да отидем си представях, че най-атрактивната част ще бъдат безкрайните плажове …
… и не се бях замисляла, че пазарът е мястото, на което да видиш местните хора, разнообразна храна и продукти.

Под “храна” разбирайте разфасовани пилета, нестандартни морски същества, пържени хлебарки, ларви, скакалци и скорпиони, най-зелените зеленчуци, които съм виждала, екзотични плодове и какво ли още не.

Важно е да отбележа, че хората в Тайланд са много мили и усмихнати, и винаги готови да ти помогнат. Без значение дали е персонал в хотела, продавач на улицата или шофьор на тук-тук. Така че ако ходите там, говорете с тях, за да ви насочат към по-интересни и по-малко туристически места, които да посетите.


Малко след пристигането бяхме направили план да обиколим няколко пазара в района в следващите дни. Първият пазар не беше особено голям, но за сметка на това имаше всичко, за което се сетиш.


От сурова храна, току-що уловени риби, сготвени морски деликатеси, пад тай, плодови шейкове, плажни дрехи и принадлежности…

Надали някой ще се изненада, че вниманието ни беше привлечено от сергиите, от които се вдигаше пушек и миришеше на сготвена риба… Въпреки жаркото слънце и скромните 40С в ранния следобед, се виеха опашки пред една конкретна сергия. Отпред имаше метални маси и пластмасови полуизпочупени столове, на които да те е страх да седнеш и които някога са били цветни, но дотолкова напечени от слънцето, че цветът беше останал само бегъл спомен. И въпреки това, нямаше къде да се седне, а всеки, който вече беше заел място, хапваше блажено като че ли най-вкусното нещо в живота си.


Взехме си почти всичко, което ни се стори интересно и вкусно. Георги реши да пробва хлебарки, но аз не можах да се пречупя пред мисълта и пропуснах. Продават се в пликче като семки и към тях има странен сос, който да им придаде вкус, защото иначе нямат кой знае какъв. Всичко се сервира в пластмасови чинии и купи, найлонови пликове или бананови листа.

Лирическо отклонение … не мога да си представя какво се случва сега с корона вируса … по-скоро няма никаква разлика или има някоя и друга похабена маска, търкаляща се по земята …

Улисана в заниманието старателно да изпразня чинийката си, в последствие осъзнах, че не съм направила почти никакви снимки от този първи пазар … но така става, когато съчетая храната със снимането … в някакъв момент все едно от двете взема превес. Поне успях да наваксам с второто място, което посетихме.

На същия този пазар опитах най-вкусното смути! И така няколко поредни дни се връщахме само, заради разхлаждащите, супер засищащи и плодови смутита, приготвени тук:




Една от вечерите си спретнахме вечеря с гледка на терасата с покупките от пазара през деня. Беше вълшебно! И да кажа, че змиорката не ми беше вкусна, за сметка на всички оризови десерти, които изядох 🙂


Следват две видеа, които заснех с телефона, докато се разхождахме из пазара в Ао Нанг … нещо като малка виртуална разходка 🙂 Снимаческите ми способности определено имат нужда от подобрение, но се надявам, че ще ви е интересно.
Следващите видеа от пътуването също ще кача в Youtube
Малко телефонни снимки …
Месото, което виждате на долната снимка, беше изложено на тази ламарина на 40С … хладилници няма. Купуваш парче и ти го опаковат в пликче … 🤷 Единственият наличен лед се пази за морските дарове.


