Салата с тиквички
Ще ви разкажа една история преди да стигна до много бързата и вкусна салата, която си правих както за обяд в офиса, така и за вечеря, когато не ми се готвеше. Нещо, което ми се случи наскоро. По принцип опитвам да се възпирам да размишлявам над минали събития – какво е могло да бъде, какво е можело да кажа, как да се държа и т.н. . Предполагам, че и вие сте имали такива моменти. Особено изразени са след спор, без значение дали опонентът е приел твоето становище за вярно или не. Спорът, за който ще ви разкажа, се случи преди повече от седмица. Но умът ми все кръжи около този момент, мислейки си дали съм права, дали не съм завила на грешното кръстовище и цялата ми концепция за живота не е погрешна.
Цялата история се завъртя около факта, че до един и същи краен резултат може да се стигне по различни начини.
Това, че моето мислене се различава от твоето, не означава, че аз съм в грешка или че ти си прав, и обратното.
Това, че съм решила да следвам определен път, който е различен от този, който ти мислиш за правилен, не е сигнал, че моят е грешен.
Всеки сам избира как да постига резултатите си и ако му се получава, това е страхотно! Дори и методът му да не се препокрива от всеобщото схващане.
Ще ви дам пример какво имам предвид – преди време се допитах до приятелка за ястие, което и двете бяхме правили. Тя беше изчела много как да приготви рецептата, но аз не я следвах. Резултатът при мен беше повече от добър. Попитах я какво мисли, а тя отвърна, че трябва да опитам по точно определен начин, защото той бил правилният. Ами не.
Питам тогава – когато резултатът ти е такъв, какъвто се очаква, има ли значение как си стигнал до него? Дали е следвайки нечии стъпки или прекосявайки планетата от другата страна.
След дълги обяснения и примери, човекът, с когото водих тази дискусия, ми каза, че няма как да се развия, защото правя нещата по различен начин от този, който очакват другите. Т.е. аз, черната овца и това мое различно мислене и път, по който съм поела, ще са пагубни за иначе светлото ми бъдеще. Защото съм различна.
И защото не съм като теб.
Продължавам да не съм съгласна. Затова бих искала да кажа на всеки един от вас, който също е бил упрекван за това, че е уникален по свой собствен начин, че не е сам!
Аз няма да престана да правя всичко по моя начин и така, както го чувствам и искам!
Нито заради теб, нито заради никого!
Защото всички сме различни и това, че не съм като теб, не ме прави лош или добър!
Защото искам след години, когато се обърна назад, да знам, че съм следвала принципите си и съм живяла така, както съм го усещала със сърцето си!
След това не много кратко лирическо отклонение, искам да ви поканя на масата с чаша червено вино и лека вечеря.
Необходими продукти:
(ориентировъчни според броя на порциите):
- 1-2 пресни тиквички;
- Кълнове по избор;
- 1 стрък пресен лук;
- 1 лайм;
- Зехтин – няколко супени лъжици;
- Козе сирене (може да се замени с краве);
- Балсамова редукция Kotanyi;
- Прясна мащерка (друга подправка по ваш избор);
Начин на приготвяне:
- Измивате и подсушавате тиквичките и лука.
- След което ги “режете” по дължина с белачка за картофи.
- Нарязвате стръка лук и го прибавяте към тиквичките.
- Изстисквате половин сока от 1/2 лайм.
- Добавяте зехтин, малко прясна мащерка, кълновете и разбърквате внимателно, за да не се накъсат лентичките тиквичка.
- Слагате в купа и прибавяте нарязано на кубчета козето сирене.
- Прибавяте няколко капки балсамова редукция.
Да ви е сладко и ме извинете за внезапното избухване. Не можах да се сдържа.
