Сладолед с черен сусам

Зима е. Но не съвсем. Колкото и да се радвам на приятното есенно време, осъзнавам на какво се дължи и настроението ми се помрачава. Последната година станахме свидетели на всякакви метеорологични катаклизми и ние, хората, имаме един вариант за “справяне” с тях и то е да свикнем. Наред с нетипично топлото време, плъзнаха вируси и грипове, които дебнат на всяка крачка. В офиса, ако някой се изкиха, бягат от него като Дявол от тамян. Да не говорим за сополивите хора – те биват прогонени до второ нареждане. Миналата година по това време изкарах най-тежкото си боледуване и като че ли в онзи момент нещата тръгнаха надолу. Споменах ви, че през повечето време през 2019 боледувах, а през останалото време не се чувствах добре, бях раздразнителна, обземаха ме крайни настроения за минути, натоварих организма си до краен предел като не взех мерки навреме да спра този порочен кръг. Направих няколко опита, но те не бяха подплатени с достатъчно усилия от моя страна и се провалих в желанието си.

Качеството на храната беше едно от нещата, които започнах да променям. От години избягвам пакетираните храни, нося си обяд и закуска в офиса, по-голямата част от храната си приготвям сама, защото така знам какво съдържа и контролирам (не само) количеството на сол и захар, както и търся подходящи заместители – в случая използвам соев сос вместо сол. За захарта все още изпробвам различни подсладители, които да имат същите качества по време на печене (но успях да приготвя торта БЕЗ никаква захар за баща ми, който е диабетик и която ще ви покажа съвсем скоро). Може да звуча като клише, но домашната храна наистина е в пъти по-вкусна от всичко, което съм си купувала. Забавно е, че колегите ми вече се отказаха да ме питат дали ще си поръчвам обяд с тях. От около месец намалих и кафето като пия само по едно сутрин, което взимам в термочаша за офиса. Приемам храни, богати на фибри, антиоксиданти, витамини, а отделно и имуностимулант. Не искам и не мога да приема мисълта, че в днешно време все по-млади хора на моите години боледуват по начин, по който преди е бил “типичен” за хора на средна възраст. Не е нормално и не трябва да е така.

Искам да свикна на такъв начин на живот, с който да се чувствам (по-)добре. Процесът е дълъг, определено не е лесен и изисква много усилия.
Някои от промените, които забелязах :

през деня съм по-бодра;
намалих значително дискомфорта в стомаха след хранене. Нещо, с което имах проблем от години. Предполагам, че на всеки от вас се е случвало да му се подуе корема след хранене и да не можеш да си намериш място от чувство за тежест?
кожата, ноктите и косата ми изглеждат по-добре и по-здрави;
станах по-търпелива и спокойна;

И не, не отдавам всичко това само и единствено на храната, но от някъде трябва да се започне, нали? Ако ви е интересно, в следващите постове ще продължа да говоря по темата, а сега ви връщам към сладката страна на нещата.

Една от храните, от които се отказах последните години, беше сладоледът. И причината беше усещането на сладост в по-голямата част от вкусовете, които съм опитвала. Може би вкусовите ми рецептори вече са се променили много, поради факта, че не купувам готови десерти и изключително рядко хапвам такива в заведенията. Винаги съм си мислела, че за да си направя сладолед вкъщи, ще ми трябва специална машина или че на всеки час трябва го разбърквам, за да се замрази добре, както съветват в много рецепти. Което намирам за крайно досадна работа и затова по-скоро не бих се заела да го правя. Защо трябва да е трудно, когато може да ни е лесно?

И така с малко повече приказки от обикновено преминахме в днешната рецепта, която обра овациите вкъщи. Печели и моите симпатии с простотата в приготвянето и крайния резултат <3