Дали през Октомври или Август, Венеция очарова с красота и богата архитектура! Разликата е само еднa …
А именно времето! В разрез с повечето ни задгранични пътувания с майка ми, когато вали през най – важния ден, този път, времето беше с нас.

Дъждът си беше свършил работата предишните дни и беше излял подобаващо количество върху града.

Пристигнахме във Венеция с влак от Болоня и с “градския транспорт” под вид на лодки, стигнахме до моста Риалто, откъдето тръгнахме пеша към площата.

Правеха ни впечатление странните ботуши, с които всички се бяха “оборудвали”. Ботуши – силно казано, по–скоро като найлон с подметка и ластик.

Хората, с които се разминавахме напът за централната част на града, се усмихваха ехидно. Мислех си, че са просто в добро настроение, защото са в един от най–красивите градове на Света.

Спряхме се в едно малко магазинче за сувенири и се заговорихме с продавача, който ни обясняваше за града и предлагаше стоката си. На тръгване от магазина, ни посъветва да побързаме, защото ако се забавим, има опасност прилива да залее площада.

Посмяхме се на воля на “шегата” му и продължихме. Въпреки че фотоапаратът ми беше издържал цели два пълни дни за снимки и батерията все още не даваше индикация, че е към края си, аз не исках да прекалявам и да тествам късмета си, затова и снимките ми попътно са по–оскъден брой. Все пак имахме още един град за покоряване и исках да успея да заснема известната Наклонена Кула в Пиза.

И така с бодра крачка, стигайки до площата, ахнахме!
Целият площад Сан Марко беше под вода, за хората имаше изградени дървени конструкции, по които да ходят, а от няколко места ни подрипваха продавачи на същите гумени ботуши, които видяхме малко по – рано.

Още преди да отпътуваме от България, майка ми се шегуваше, че ще успее да види Венеция преди да е потънала … надявах се само Кулата в Пиза да е на мястото си:)

Хората от ляво и от дясно се екипираха да джапат във водата, а аз си умирах от смях.

Имаше и такива, които се забавляваха в голямата локва 🙂

И такива, на които не мисля, че им беше много весело … В един момент погледнах на дясно и видях това …

Въпреки водата и забавната ситуация, красотата не можеше да се скрие.

Не всичко беше наводнено и след като преминахме по дървената конструкция, бяхме отново на сухо на брега.

Няколко часа по–късно нямаше и спомен от водата, наводнила площада. Туристите превземаха кафенетата и слънцето си грееше … Сигурно тяхната отводнителна система не е като нашата …

Величествена Венеция! Ще се видим отново!