До Чикаго и назад
По време на командировката ми в Щатите, имахме два свободни дни, в които решихме да се разходим. Къде къде, Чикаго беше най-близката ни точка, едва на 6 часа път с кола. Да, 6 часа за Щатските размери си е нищо.

Хубавото беше, че въпреки тези 6 часа път, се оказа, че моя добра приятелка, с която не се бях виждала от 5 години, може да дойде до Чикаго, за да се видим.

Може би повечето от вас знаят, че в Чикаго се намира най-голямата българска общност на територията на САЩ и затова си мислех, че на всеки ъгъл ще чувам българска реч, но не стана така.

Впечатленията ми от Чикаго:
- АДСКИ ветровит, не напразно му казват Градът на вятъра – Windy City!
- казват, че се предлага най-вкусната пица или така наречената deep dish pizza – прилича повече на пай, отколкото на пица, защото представлява дебело тесто с голям борд, пълно с доматен сос и сирене, и други продукти по ваш избор. По-лесно се консумира с лъжица, отколкото с вилица или с ръка; Добре е да се има предвид, че пицариите, които предлагат тази известна пица, са няколко и са добре познати не само на местните, но и на туристите. Въпреки резервацията, която бяхме направили, се наложи да чакаме около 30 минути, за да бъдем настанени в Gino’s East Deep Dish Pizza Place;
- друго място, което посетихме, беше ресторанта на Michael Jordan и който си заслужава, особено ако сте любители на сочните стекове;
- красиво е, особено около река Чикаго, която по традиция беше оцветена в зелено заради ден Деня на Свети Патрик. Това е традиция, която продължава повече от 50 години;
- имат огромни паркинги на по 20 етажа – не бях виждала такова чудо!
- и не само, че са огромни, но цената за паркинг в Чикаго е сред най-високите на територията на САЩ – от 15$ на час до 60$ в зависимост от мястото;
- третият по брой на населението град в САЩ (може би затова цената за паркинг е такава…)
- една от най-високите сгради в света се намира именно в Чикаго – сградата Willis Tower, която е била най-високата в света до построяването на One World Trade Center на мястото на кулите близнаци в Ню Йорк;
- СТРАХОТНИ плажове! Или поне така изглеждаха отстрани. Бях там Март месец, със зимно яке, огромен вълнен шал, с който можех да се завия, ръкавици и голям руска шапка, но златните плажове със ситен пясък нямаше как да не се забележат;
- една от най-известните забележителности на Чикаго, дело на британски артист – Cloud Gate или известна още като “Бобчето”, заради формата си, е по-скоро място за селфита, заради перфектната си огледална си повърхност 🙂 Крайната цена на проекта достигнала 23 милиона долара! Интересно ми е дали у нас има проект, за който да сме дали дори и 1/3та от тази цена …
Интериорът на Gino’s East Deep Dish Pizza Place

Плажовете се виждат ясно.
Въпреки смразяващия вятър, който не стихна дори и за минута, докато бях там, навън можеше да се видят хора със зимни якета и такива по потник и джапанки. Което като се замисля, може би е присъщо не само за Чикаго, защото в Ню Йорк забелязвам същата тенденция всеки път, когато отида, без значение от сезона.

Чикаго е много красив град и съм сигурна, че има много неща, които не успях да видя, но като че ли не ме впечатли, както другите градове в САЩ, в които съм била. Може би някой ден ще се върна, но със сигурност ще бъде лятото, защото такъв студ не искам да усещам отново 🙂
Връщането от Чикаго беше едно от най-екстремните шофирания, които съм имала. Тъй като бяхме много на север и почти на границата с Канада, въпреки че беше Март месец, все още имаше много сняг и беше много студено! Около 3 часа след тръгването ни от Чикаго ни застигна снежна буря, която в последствие се оказа и една от най-големите за сезона. Така 6 часовото пътуване стана в близо 12 часа шофиране без спиране. Движихме се с 30 мили в час, което е около 50км/ч следвайки следите на колата пред нас, когато имаше такава, защото пътят не се виждаше. Имаше много аварирали автомобили, а чистачките не можеха да смогнат. На следващия ден, когато колегите ме видяха в офиса, бяха изненадани как съм пристигнала и защо не съм спряла в някой крайпътен хотел, за да изчакам да премине бурята.






Милениал парк, където се намира и Бобчето 🙂




Още малко впечатляващи гледки!



И снимка право надолу 🙂 И настрани
