За някои места казват, че веднъж отидеш ли, ще отидеш отново. Това си бях обещала и за Градът, който никога не спи ❤️
За Града може да се говори много. Още от летището те обзема едно специфично за тези географски ширини усещане, абсолютно неописуемо и завладяващо.

Типично за там, хората са много забързани, различните националности се сливат с тълпите от туристи, изпълващи улиците. И въпреки не дотам доброто време, слънцето съвсем се беше скрило зад облаците, това не плашеше никого. Всеки беше дошъл да се разходи из многомилионния град. Разбира се, туптящото му сърце се намира в Манхатън, но бих препоръчала на всеки, който има желание, да се разходи и извън този район. Разликата е огромна. Колкото повече се отдалечаваш от туристическите обекти, толкова повече виждаш как реално живеят хората в града.

Преди няколко години, когато имах възможност да отида в Ню Йорк за първи път, еуфорията така ме беше обзела, че въобще не знаех какво искам да видя или къде искам да отида. Знаех само, че исках да се слея с всички тези хора, да усетя атмосферата на големия град. И така след още няколко ходения там, аз все още не знаех къде се намирам … и забравих да посетя един от най–големите символи, който сме виждали по много филми и картички.

Това беше Бруклинският мост, още по–познат като Brooklyn Bridge. Осъзнах грешката си, когато беше твърде късно. И под твърде късно, разбирайте, когато вече се бях прибрала в България. Тогава си обещах, че някога ще се върна там.

Бруклинският мост е един от най–старите висящи мостове в света. Той е изграден над Ийст Ривър и свързва районите на Ню Йорк – Бруклин и Манхатън. Дължината му е 1 825 m, което е много впечатляващо, сравнявайки го с мостовете из Европа. Но както знаем, размерите през океанаса други 🙂 След 13 годишен строителен процес, мостът е бил открит официално на 24 май 1883 г.

За съжаление, времето не винаги е с нас и разстоянието от 4 км в двете посоки за пълна разходка по моста, щеше да ни забави много. И колкото и да ми се искаше да разгледам парка, намиращ се от другата страна на моста, реших, че това би била една добра причина скоро да се върна там, по възможност през лятото и да изпия чаша кафе от “другата страна на моста” 🙂
Хубаво е да има защо да се връщаш … още повече на такива места, където никога няма как да си видял всичко.

Градът предлага толкова разнообразни занимания, изпълнен е с невероятни постройки и паметници, които можеш да разгледаш, а дори и обикновената разходка из улиците му, ще ти се стори нещо невероятно.

Това, което ме изуми, бяха тълпите, които се стичаха към моста. С голямо учудване разбрах, че не бях единствената, която искаше да се разходи на това място. Което само по себе си за здраво мислещите хора, не би било някаква изненада, но аз бях толкова запленена от мисълта да стигна дотам, че нищо друго не изникваше в съзнанието ми.

Много очарование имаше в малките паркчета, разположени измежду високите сгради на метрополиса, които въпреки облачното време, привличаха туристи и Нюоркчани за чаша кафе и кратка почивка.

Разходката продължаваше и сякаш умората в краката беше изместена от пристрастяването към града и неговите красоти. Веднъж стъпил на тази земя, искаш да видиш всичко и имаш усещането, че наистина можеш да покориш света … много странно!

Наближавайки друг символ на града, площада Таймс Скуеър (Times Square), местата за ходене по улиците ставаха все по – малко и по – малко. Не ми се вярва, че на това място можехме да видим нюоркчанин, защото всичко беше буквално окупирано от туристи.

Известен с многобройните си рекламни пана, Площадът е наречен Таймс или Таймс Скуеър през април 1904 след като вестникът Ню Йорк Таймс мести централния си офис на 42-ра улица. Преди това се е наричал Лонгакър.

Срещу символична сума и малко желание, човек може да си плати и да види себе си на някой от големите екрани, заобикалящи площада.

Бяхме там на свечеряване, а времето сякаш беше спряло. Толкова много светлини и прожектори, че губиш представа за часа. Стигаш площада и изведнъж става ден. Поне не се налага да използваш светкавица за снимките 🙂

Една от другите причини да искам да се върна в Ню Йорк не беше, за да отида да пазарувам сред огромните молове и като цяло въобще не беше обвързано с даване на някакви пари. Желанието ми беше да се разходя из големия Сентръл Парк.

Влюбих се в парка от първия път. Емоцията беше толкова силна, че не исках да си тръгвам … и така преди няколко години до ден днешен желанието ми не утихна.

Ще си кажете какво пък толкова, един парк, ние също си имаме паркове. И да, това е така. Но магията, която витае из това място, е завладяваща. На всяка крачка виждаш гонещите се катерички, каляските, теглени от красиви коне, хората, разхождащи по много кучета, майки с колички, спортуващи хора или такива, които са отишли просто, за да похапнат обяд или да изпият чаша чай. Всички от тях усмихнати.

Гледката, която се разкрива от парка, е невероятна. Многоетажните сгради като пазители на парка, стоящи непоклатими до разлистващите се дървета.

Ще се върна там! И ще заснема тази гледка през лятото, когато всичко е зелено … 🙂

Слизайки по тези стълби, бях привлечена от красиви песни …

А ето и кой ги изпълняваше. Уличните музиканти изпълваха пространството с красивите си гласове, пеещи в синхрон, а ехото отекваше между стените на изрисувания подлез …

Въпреки че при последната ни среща, паркът беше обагрен в зелената гама, дори през ранната пролет не беше изгубил чара си.

Стъпка по стъпка и крачка по крачка стигнахме до двореца Белведере, разположен в сърцето на Сентръл Парк.

Ще ми липсваш, Ню Йорк.
До следващата ни среща!