Разходката из Виена продължава!
След последните две публикации за Коледна Виена – Първа и Втора, отново следвайки тълпите, които в общи линии бяха навсякъде, се озовахме в прочутото кафе Aida. Беше време за нещо сгряващо и ободряващо. Направи ми впечатление, че за всеки желаещ да си купи елха, висока около 1.5м, трябва да приготви поне 100EU. За разлика от нашенските пазари за коледни дръвчета, виенчани трябва да помислят преди да изхвърлят елхата си, за която са дали немалка сума.

Продължавайки напред, отново следвайки тълпите, които в общи линии бяха навсякъде, се озовахме в прочутото кафе Aida. Беше време за нещо сгряващо и ободряващо. Направи ми впечатление, че за всеки желаещ да си купи елха, висока около 1.5м, трябва да приготви поне 100EU. За разлика от нашенските пазари за коледни дръвчета, виенчани трябва да помислят преди да изхвърлят елхата си, за която са дали немалка сума.

Следващото място, на което попаднахме, следвайки аромата на канела и ванилия, има честта да помещава Коледен базар повече от 100 години. В наши дни базарът има по – различен облик. На него може да купите ръчноизрисувани коледни играчки, сладки изкушения, вурстчета, красиви свещи, шапки, чаши и какво ли още не.

Вечерта се качихме на върха на катедралата Св. Стефан. Горещо го препоръчвам. Гледката отгоре е внушителна. Бяхме там на свечеряване и не мисля да ви я описвам, просто погледнете снимките по – долу:

Нямаше как да подминем и най–големия Коледен базар във Виена, намиращ се пред кметството. Сградата стои тържествено като пазител на базара. Построена в готически стил в периода 1872 – 1883 от Фридрих Шмид. На върха на кулата се намира Rathausmann – пазителят на сградата и един от символите на града.

Друг символ на Виена, който е задължително да посетите, е огромното Виенско колело, намиращо се в Вурстелпратер или накратко Пратер. В големият увеселителен парк почти нищо не работи по това време на годината, с изключение на Виенското колело и още 1-2 атракциона. Няма входна такса за парка, за сметка на всеки атракцион.

Колелото е с диаметър 75 метра и на него са закачени кабинки с четни номера, с големина на малък автобус. Нечетните номера кабинки са разположени в музея, през който преминавате напът да се качите на колелото.

Колкото и да ми се искаше да купя билети за някое от представленията във Виенската опера в дните, които бяхме там, не успях. Почти всички билети бяха разпродадени, а малкото, които бяха останали, бяха по едно място.

Затова се задоволихме с посещение с гид из известната Опера.
Малко факти за нея: построена през 1861 – 1869г. Била е първата опера, построена във Виена. От двете страни на Операта има фонтани, дело на Йозеф Гасер. Левият е символ на танца, музиката, радостта, а десният – на скръбта и отмъщението. Виенската опера е една от най – заетите в света. Нейни директори са били известни музиканти като Густав Малер, Рихард Щраус, Херберт фон Караян, Карл Бьом, Лорин Маазел. Настоящият и директор е Йоан Холендер.

Всяка година там се провеждат повече от 300 представления, затворена е по–малко от 7 дни в годината и билетите за по–известните представления, за прочутия ежегоден Виенски бал, се разпродават година по – рано. За повечето представления има задължително облекло за дамите и господата, които трябва да са съответно с дълга вечерна рокля и с костюм, бяла риза и папионка.
Пространството, намиращо се зад сцената, на което се пазят по – голямата част от реквизитите за представленията, стряска с големината си. З да добиете по–ясна представа, там може да влезе Виенското колело и ще остане още място 🙂 В него се съдържат над 75 000 реквизита и тъй като това пространство не е достатъчно, много от останалите се пазят в сградата в съседство, с която Операта има топла връзка под земята.
През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата бива разрушена от бомбардировки, но е напълно възстановена през 1955 г.

Коледният базар, разположен между двата музея близнаци – Природо – историческия музей и Музеят на изящните изкуства, беше следващата ни спирка. Не се различаваше почти с нищо от останалите базари, но атмосферата, която се създаваше от заобикалящите те гледки и красива архитектура, направиха посещението ни там специално. Похапнахме печени кестени, пийнахме топъл пунш и се отправихме към мястото за вечеря.

А то се намираше на 1 спирка с трамвай от хотела и на 2 от центъра на града. Мястото се казва Salm Brau и трамваят спира точно срещу входа му. Там се произвежда жива бира и порциите са огромни. Храната е вкусна, а обстановката предразполага към преяждане и препиване с бира 🙂 Една вечеря за двама с голям свински джолан, гарнитура от салата или печени картофки с подправки, с бира, излиза малко по – малко от 30EU, което е добре. Предвид факта, че за един голям печен картоф с масло и сирене по базарите, ще трябва да се бръкнете с около 6EU.

И ако все още не сте се отегчили, продължаваме напред с посещението ни на Двореца Шьонбрун, който е включен в архитектурното наследство на ЮНЕСКО. Той е бил лятна резиденция на Хабсбургите и там се намира най – старата в света барокова зоологическа градина. За съжаление, не ни остана време да я посетим, но трябва да си оставим и нещо ново за следващата визита във Виена 🙂

Дворецът е построен между 1696г. и 1712г. по нареждане на император Леополд Първи, а по – късно Мария Тереза го реновира в стил рококо. В Шьонбрун има 1441 стаи. Фонтанът на Нептун е една от забележителностите из градините на двореца.

Да ви призная, коледният базар на влизане в дворцовия парк, беше един от фаворитите ми. На тръгване от там, се спряхме за кратка почивка на завет и се озовахме пред вратите на пекарната, в която се прави показно как се прави виенския щрудел. Озовахме се на правилното място в най – правилния момент 🙂
Нямаше начин да пропусна!
Срещу 4-5EU получаваш билет за Щрудел шоуто и малка порция ябълков щрудел.

Решихме, че ще посетим Кулата на Дунав, позната още като Донаутурм. Това е най – високата кула във Виена и втората по височина в Австрия, и се извисява на 252 метра над земята. За да стигнете до ресторанта, разположен почти на върха, се използват бързодвижещи се асансьори, които ви качват до горе за по – малко от 30 секунди.

Слизайки от асансьора, усещането беше, все едно има земетресение. Кулата е построена така, че да може да устои на силните пориви на вятъра и се накланяше в различни посоки.
Беше красиво и гледката невероятна, но все пак ми се искаше да сляза по – бързо от там 🙂

Надявам се да не съм ви отегчила с дългата си история и да сте се насладили на снимките и преживяванията ми 🙂
Поздрави и до следващия път!