”Ако искате да видите земния Рай, елате в Дубровник.” – Това възкликва възхитено Джордж Бърнард Шоу при първото му посещение през 1929 год. Всички сме чували за Дубровник и не мисля, че ще се намери човек, който не иска да посети перлата на Адриатика, както е по – известен града. От 1979 год. е включен в Списъка на световното наследство Юнеско.

Забавно е да се разхождаш из такъв старинен град, световноизвестна туристическа дестинация и някъде там по терасите да се покаже някой по хавлия, току–що излязъл от банята или пък такива, които простират дрехите си над главите на туристите … да. Странно е, но е факт. В старите тухлени апартаменти все още живеят фамилии, наследили тези места …

Дубровник те грабва и те завладява веднага след като прекрачиш крепостните стени. Влизайки на територията на крепостта, сякаш попадаш в друг свят, въпреки тълпите от туристи.

През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 година.

След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от щетите са възстановени.

Източник: Wikipedia

Последния ден си направихме приятна разходка из Херцег Нови, където всъщност беше и хотелът ни. От сутринта тръгнахме по крайбрежната улица, отрупана с всякакви магазинчета, кафенета и ресторанти /нищо ново/ и вече към обяд бяхме толкова прегладнели, че само капризното ни желание да изберем хубаво място, ни спираше да хапнем по някой сандвич на крак.

И така внимателно подбрахме мястото … и изкарахме един невероятен обяд. Виното, обстановката и заобикалящата ни гледка се погрижиха за ескалирането на доброто ни настроение. Сервитьорът се погрижи да ни обясни и да предложи ястия от местната кухня. Спряхме се на една риба, която също не можах да оприлича … /някой ако знае, да казва :)/. Въпросното водно животинче беше поднесено с типичен за района ориз със спанак, а от главата ни направиха страхотна рибена чорба. Не съм любител на рибените чорби, но си облизах пръстите!

Малко след като тръгнахме от Дубровник, спряхме в едно малко селце, чието име не запомних, но което също било честа дестинация на известни личности. Малко снимки и от там