Не винаги трябва да чакаме живота да ни намери втория чорап
Казват, че кармичният кръг продължава 5 години. На всеки 5 години трябава да направим някаква радикална промяна. Дали тя ще дойде от самосебе си или не, е хубаво да я има, за да може да се чувстваме енергични и да поддържаме тонуса и да избегнем инертността. Било то в кариерата, личния живот или от скука.
Разбира се, много ще е приятно, ако това откъсване на старата страница, е съпровождано от започването на нова, но не винаги става така. Не винаги трябва да чакаме живота да ни намери втория чорап /образно казано/. А въобще защо да го търсим? Животът е цветен и пъстър, горчив и сладък, разнообразен, навсякъде, тук и сега, но със сигурност не чака никого и е безкрайно кратък.
Така че вместо да се вторачваме в ежедневните неща, които ни бодат очите, ще е добре да погледнем картината от малко по – високо. Някъде, откъдето тези големи неща, които дразнят постоянно и бавно като капка студена вода в слепоочието, ще изглеждат толкова незначителни, че сам да се зачудиш как си могъл да им обърнеш внимание в началото.
Направо ще е чудесно, ако тази промяна дойде в момент, когато все още изпитваш страстта и търпението, които са били в началото на начинанието. А не в етап, когато вече всичко толкова ти е дотегнало, че не можеш да си намериш място, намразил си цялото съществуване на това ”нещо” и се чудиш за чий дявол си загубил няколко години от краткия си живот.
От друга страна, мисля, че кармата ще изграе своята роля в подреждането на пъзела и е хубаво да й се доверим. Да се пуснем по течението и да спрем да се затормозяваме от хората, от нещата, от събитията…все пак повече от 80% от проблемите ни са тези, които сами си създаваме. /изключвам очевидно фригидните пълзящи индивиди с етикет ”човеци”/. Да си признаем! Абсолютно невъзможно е да бъдат премахнати и унищожени вовеки … Знаеш ли, може те да са тези, заради които да оценим хубавото, след пряк сблъсък с тях.
И ето го и лирическото отклонение с още едно ”First”. Първата ми плетена питка! Правила съм баници с домашно точени кори, питки, хлябове и т.н., но досега не бях плела питка и мога да твърдя, че ми се получи доста добре 🙂
Вярно, че отново импровизирах малко, но пък беше много по – ароматна. Най – големият комплимент за питката беше, че е като от едно време бабината питка 🙂 и ако вече съм ви заинтригувала, ето и рецептата:
Необходими продукти:
- 600 – 700 гр. брашно / за меко тесто/;
- 3/4 ч.ч. прясно мляко;
- 1/4 ч.ч. кисело мляко;
- 1 пакетче прясна мая;
- 1 ч.л. сода за хляб;
- 1 ч.л. мед;
- 1 ч.л. сол;
- 1/4 ч.ч. разтопено масло;
- 2 яйца;
За намазване отгоре:
- 1 жълтък;
- 2 с.л. прясно мляко;
- 2 с.л. разтопено масло;
Омесваме меко тесто, което оставяме в голям съд да втаса за поне два часа на топло. След като е втасало, размесваме го, за да изкараме въздуха и има два варианта.
Първият е да го приберем в намаслен плик и да ги сложим в хладилника /. Ако се спрете на този, трябва да знаете, че трябва да се извади на стайна температура поне 2 часа преди използване.
Вторият е да се оформи в желаната форма, да се намаже с разбърканите жълтък, прясно мляко и разтопено масло и да се сложи за повторно втасване за около час и да се изпече за 35-40 минути на 175С градуса до жлатиста коричка. Аз поръсих със сусам и стана още по – апетитна.
Тъй като имах само час да оплета питката и да я сложа да се пече /намалих второто втасване наполовина/, не ми остана време и за снимки, но ще се опитам да обясня…Тестото се разделя на 4 и от всяко се оформя кръгла кора, не много дебела.
Редим ги една върху друга, като между тях намазваме с масло, а после посипах с подправки /използвах босилек, чубрица и магданоз/. Последната кора не се маже.
Наборът от кори се разрязва радиално от периферията към центъра на 8 части като разрецът не стига до края, а се оставя около 1 – 1.5см в средата. /Аз сложих една чаша да се отбележи в средата и режех от нея към края на питката.
Всяко едно от 8те парчета се разрязва посредата като се оставя плътната част и от двете страни.
Следва промушването на триъгълниците. Откъм периферията се промушва отдолу – нагоре няколко пъти като накрая краищата трябва да сочат надолу.
Да ви е сладко! 🙂
